Проф. д-р Горица Найденова
Академична длъжност:
- Професор, Институт за изследване на изкуствата – Българска академия на науките
- Професор, НМА „Проф. Панчо Владигеров“
Научна степен:
Доктор
Научноизследователска област: Етномузикология – българска традиционна музика, музика и традиционни обреди, регионални изследвания, история на българската музикална фолклористика и етномузикология, музикалнофолклорни архиви, музикална антропология; българска музикална култура от времето на социализма, музика и политика, музикална самодейност, хорово дело
Преподавани дисциплини:
- музикален фолклор
- етномузикология
- музикална критика
Образование:
- ОНС „Доктор“ в професионално направление 8.3. „Музикално и танцово изкуство“ – Института за изследване на изкуствата, Българска академия на науките
- Магистър по музикознание, специалност „Етномузикология“, НМА „Проф. Панчо Владигеров“ – София
Публикации:
Монографии
- Година, живот, история. Битие и разпад на една традиционна култура през погледа на етномузиколога. София: Институт за изкуствознание, 2006.
- От философия до фолклористика. Непознатият Стоян Джуджев. София: Марс 09, 2013.
- Музикалнофолклорните диалекти на Елена Стоин в звук. София: Институт за изследване на изкуствата, специално издание на „Българско музикознание“, 2015, с компактдиск.
- Иван Качулев, музикалните инструменти и звуковата среда. Теренни материали и научно дело. София: Българско музикознание, Институт за изследване на изкуствата, БАН, 2021, с компактдиск.
Сборници
- Найденова, Горица (съст. и ред.). Вечно ще пее и спори… Документално-мемоарен сборник за Васил Арнаудов. София: Et cetera, 2003, с компактдиск.
Студии, статии и доклади
- Музика и календарен обреден цикъл в село Козичино, Бургаско. – В: Българско музикознание, 1996, № 4, с. 13 – 39.
- Инструмент и инструментална музика в календарния обреден цикъл на с. Козичино, Бургаско. – В: Българско музикознание, 1998, № 4, с. 79 – 102.
- Изпитание, борба, преход и постигане на знание: музическото в първата половина от индивидуалния жизнен цикъл в традиционната култура. – В: Българско музикознание, 2005, № 1, с. 53 – 96.
- Музика и пространствена организация на календарния обреден цикъл. Преосмисляне на селищното пространство при разпада на селищната култура. – В: Български фолклор, 2007, № 3, с. 92 – 110.
- Езикът и музиката във възгледите на Стоян Джуджев. – В: Българско музикознание, 2009, № 1, с. 3 – 27.
- Стоян Джуджев: етноцетризъм или преодоляването му? – В: Българско музикознание, 2010, № 4, с. 45 – 70.
- Стоян Джуджев – Любомир Пипков: липсващата връзка. – В: Българско музикознание, 2014, № 2, с. 3 – 21.
- „Тамбура, боядисана в червено, беззвучна“: селската художествена самодейност между 1944 и 1954 г. – В: Музика и диктат – VІ Академични пролетни четения. Сборник доклади. София: НМА „Проф. Панчо Владигеров“, 2016, с. 48 – 62.
- Агитки, хорове и седенки: първото десетилетие на управляваната художествена самодейност в България (1944 – 1954). – В: Българско музикознание, 2017, № 1, с. 20 – 44.
- Политиката към музикалната самодейност в контекста на политиката в областта на музикалната култура по времето на Комитета за наука, изкуства и култура (1948 – 1954). – В: Алманах на НМА, 8 (2016). София: НМА, 2017, с. 172 – 184.
- 70 години музикологична общност в Българска академия на науките – В: Българско музикознание, 2018, № 1, с. 41 – 50.
- Взаимодействия между полетата на музикалната cамодейност и на професионалните музиканти между есента на 1954 и 1960 година. – В: Българско музикознание, 2019, № 2, с. 3 – 24.
- Държавният ансамбъл за народни песни и танци, композиторите, властта и самодейността през 1952 година. – В: Българско музикознание, 2019, № 4, с. 27 – 48.
- Отново за функционалната класификация на образците от традиционната селска музика в България и научната традиция на Института за музикознание. – В: Българско музикознание, 2021, № 3, с. 3 – 27.
- Научните архиви на Института за изследване на изкуствата: специфики и някои проблеми при въвеждането им в бази данни. – В: Българско музикознание „Изкуствознание, архиви и интернет: история и перспективи“, 2021, извънреден брой, с. 5 – 37.
- Теренни видеозаписи от 50-те години на ХХ век в Музикалнофолклорния архив на Института за изследване на изкуствата: стъпки към представянето им в дигитална среда. – В: Научни известия. Бюлетин „Наследство БГ“. Опазване и социализация на наследството, 1. София: Сдружение „Център за върхови постижения „Наследство БГ“, 2022, с. 82 – 89.
- Професионалистите и свързаната с фолклора музикална самодейност между 1954 и 1960. – В: Българско музикознание, 2022, № 2, с. 40 – 59.
- Теренна работа с кинокамера и научна методология в етномузикологията през 50-те и 60-те години на ХХ век в САЩ и Западна Европа. – В: Българско музикознание, 2024, № 4, с. 22 – 50.
- Музикалнотеоретичната терминология в публикациите на теренистите от Института за музика през 50-те години на ХХ век. – В: Българско музикознание, 2025, № 3, с. 56 – 79.
Участие в национални и международни проекти:
- Проект „Създаване на Академичен център за електронно и дистанционно обучение /АЦЕДО/ в НМА „Проф. Панчо Владигеров“, 2011.
- BYZART Project – Byzantine Art and Archaeology Thematic Channel, 2017 – 2019.
- Проект „Културното наследство в архивите на Института за изследване на изкуствата: интерактивна карта на изкуствата в България“, Институт за изследване на изкуствата – БАН, 2020 – 2022, ръководител.
- „Културното наследство в архивите на ИИИзк: интерактивна карта на изкуствата в България“ към „Изграждане и развитие на ЦВП Наследство БГ (Наследство БГ)“. МОН, ОП НОИР, 2016 – 2023.
- „Културното наследство в архивите на ИИИзк: интерактивна карта на изкуствата в България“ към „Устойчиво развитие на ЦВП Наследство БГ II (Наследство БГ), 2025 – 2029.
Обществена дейност:
- Заместник главен редактор на списание „Българско музикознание“, издавано от Института за изследване на изкуствата – Българска академия на науките.
- Член на редколегията на Алманах на НМА.
- И.д. ръководител на Националния научен център за опазване на културно наследство към Института за изследване на изкуствата (от 2016).
- Главен редактор на списание „Българско музикознание“ (от 2024).