ИЗДАТЕЛСТВО
на Национална музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“
Издателството Национална музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“ е специализирано в публикуването на научна и учебна литература, както и на нотни издания. Издателската дейност обхваща целия спектър на музикалното знание (музикалнотеоретични, музикалноисторически, етномузикологични, музикалнопедагогически изследвания, изследвания в областта на изпълнителската практика, на инструменталната и вокалната методика, танцовото изкуство и балетната педагогика). Публикува се и актуална учебна литература по различни музикалнотеоретични дисциплини, както и такива, свързани със специализираното езиково обучение на чуждестранните студенти.
Академичното издателство е създадено през 2009 година по идея на тогавашния заместник-декан на ТКДФ и дългогодишен преподавател по история на музиката проф. д-р Наташа Япова по повод 110-годишинината от рождението на патрона на Академията. Не случайно изданието, което поставя началото на дейността на издателството, е сборникът с материали от конференцията „Панчо Владигеров – поглед от XXI век“.
Този повратен момент в новата история на Академията чертае и нови перспективи пред дейностите, органично свързани с музикалното образование, както и възможности за вливането им в ново измерение на културното пространство.
Първото следствие от инициирането на дейността на Издателството през същата 2009 година е създаването на Алманаха на НМА, чийто първи главен редактор-основател (от 2009 до 2013) е проф. д.изк. Томи Кърклисийски. Наследник на традициите на издаваните през годините Годишници на БДК (Българска държавна консерватория – името, което НМА „Проф. Панчо Владигеров“ носи в годините от 1954 до 1995), Алманахът приема като своя мисия оставянето на документални следи от многостранната творческа дейност и от различните аспекти и отрасли в музикалнообразователната, педагогическата, научно-приложната, изпълнителската и методично-организационната работа на най-старото и престижно висше музикално заведение в България. Освен запазването на паметта, пред издателството и в частност пред първото негово издание – Алманаха, стоят и други стратегически приоритети.
Приемствеността на различни творчески поколения, работещи съвместно във всеки един момент от актуалната съдба на НМА, е отправна позиция за търсене на нови перспективи и хоризонти за съвременното българско музикално образование, за осъществяването на инициативи в това направление, включващи опита и постиженията на най-значими музикалнотворчески личности на миналото и днешния ден.
Алманахът е открита възможност да се обърне подобаващо внимание на съвременната българска музикална култура в различните ѝ измерения и проявления, да се търси мястото и значението ѝ в европейския и световния културноинтеграционен процес, да се пропагандират и разпространяват най-големите български музикалнокултурни ценности и творчески резултати в глобалния контекст на съвременния свят.
Дело и израз на цялостния търсещ творчески дух на музикално-академичната общност, Алманахът е и апелация към младите, към онова бъдеще на музикалния ни живот, към което водят поуките и смисълът на творчески извървените пътища във времето[1]. Главен редактор на Алманах на НМА от 2013 година до днес е проф. д-р Николай Градев.
В годините от 2009 до 2013 се поставя фундаментът на цялостната инфраструктура на издателството и се основават две нови издания, свързани с дейността на две от катедрите в Теоретико-композиторския и диригентски факултет на НМА. Това са „Академични пролетни четения“ – колективен том с материали от ежегодната конференция, организирана от катедра „История на музиката и етномузикология“ (вж. https://nma.bg/izdaniya/akademichni-proletni-cheteniya/), и „Академичен форум „Интегрална музикална теория“ – сборник с научни доклади от едноименната конференция на катедра „Теория на музиката“ (вж. https://nma.bg/izdaniya/integralna-muzikalna-teoriya/). Всяко от изданията се реализира от редакторска колегия, излъчена от водещи специалисти в съответните музикалнонаучни области и включваща както академични преподаватели, така и авторитетни чуждестранни учени, а предпечатната подготовка и печатът се поемат от външни изпълнители, както е и досега – издателствата „Марс 09“ (Бойка Починкова) и „Хайни“ (Константин Константинов).
През 2018 година започва нов период в историята на Издателството, свързан с началото на работата на Редакционен съвет (негови членове са проф. д-р Наташа Япова, проф. д-р Весела Бояджиева, главен редактор на „Интегрална музикална теория“ в периода 2016 – 2020, и д-р Елисавета Петкова – дългогодишен директор на Библиотека и фонотека на НМА), който, от една страна, централизира все по-широко разгръщащата се дейност на Националната музикална академия, а от друга – я разтваря още повече, насочвайки я към актуални и адекватни спрямо реалиите в музикалноакадемичното пространство проявни форми. През 2019 година се появяват две нови електронни издания – инициираното и ръководено през първите две години от проф. Бояджиева списание за отразяване и рецензиране на събития в областта на музикалноизпълнителското изкуство „Музикална критика“, поето през 2021 г. от проф. Николай Градев (вж. https://nma.bg/izdaniya/muzikalna-kritika/), и списанието за студентско научно творчество „Studentum opera scripta“, чийто главен редактор от основаването му през 2019 г. до днес е гл. ас. д-р Петя Цветанова (вж. https://nma.bg/izdaniya/studentum-opera-scripta/). Независимо че на страниците на това издание правят първите си стъпки много от бъдещите докторанти, а вече и постдокторанти на НМА, списанието е отворено към студенти в областта на музикалното и танцовото изкуство от всички висши училища в България.
През 2020 година се взема управленско решение дейността на академичното издателство да бъде ръководена на мандатен принцип от заместник-ректора по научноизследователската дейност на НМА (към него момент – видният хоров диригент и преподавател проф. д-р Адриана Благоева (1960–2025) и редакционен съвет, включващ представители от всички факултети.
Издателството днес повече от всякога е отворено към популяризацията на българско музикално духовно наследство, обединявайки около мисията си целия корпус на таланта и изследователската мисъл в Национална музикална академия и сродните висши училища в България.
[1] Текстът, посветен на Алманаха на НМА, е приведен по редакторското въведение към първия му брой (Година I) от 2009 г.

