АПЧ 2026: ОБЩЕСТВО – МУЗИКА – КУЛТУРА (22 – 24 април)
Заповядайте на шестнадесетото издание на националния научен форум с международно участие „АКАДЕМИЧНИ ПРОЛЕТНИ ЧЕТЕНИЯ“, който ще се проведе от 22 до 24 април 2026 в зала № 48 на НМА. Темата тази година е „ОБЩЕСТВО – МУЗИКА – КУЛТУРА“.
Форумът се организира ежегодно от катедра „История на музиката и етномузикология“ към Теоретико-композиторския и диригентски факултет на Академията.
XVI АКАДЕМИЧНИ ПРОЛЕТНИ ЧЕТЕНИЯ
ОБЩЕСТВО – МУЗИКА – КУЛТУРА
национална научна конференция
с международно участие
22 – 24 април 2026 / 10:00 часа
аудитория № 48
* * *
П Р О Г Р А М А
22 АПРИЛ (СРЯДА)
10:00 – 12:00
Встъпителни думи на:
Проф. д-р Сава Димитров
Ректор на Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“
Проф. д-р Александър Василенко
Декан на Теоретико-композиторския и диригентски факултет на НМА
Проф. д-р Илия Граматиков
Модератор на конференцията, заместник-декан на ТКДФ на НМА
* * *
Проф. д.н. Марияна Булева
Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий“
Музика и общност
Prof. Cristiano Contadin
“Benedetto Marcello” Conservatory of Music – Venice
The Secret Sound of the viola da gamba. A Journey Through the Instrument’s History and Reception across the Centuries
Magdalini Kalopana, PhD
National and Kapodistrian University of Athens
Music and History in Education: Socio-Cultural Interpretations in Modern Greece
12:30 – 14:30
Sr. Rsch. Brigitta Davidjants, PhD
Estonian Academy of Music and Theatre – Tallinn
Different Shades of Nostalgia: Generational Musical Memory of the 1990s in Estonia and Armenia
Asst. Marcelo Chacur Politano, PhD
Estonian Academy of Music and Theatre – Tallinn
[композитор във фокус]
Composing for Intercultural Instrumentation: Idiomatic and Idiosyncratic Resources
Гл. ас. д-р Валентин Калинов
Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“
Върху множествеността на културните хоризонти и (не)своевременността на музикалната интерпретация (по материал от изпълнителската практика на Глен Гулд)
* * *
23 АПРИЛ (ЧЕТВЪРТЪК)
10:00 – 12:00
Проф. д-р Илия Граматиков
Национална музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“
Общество – композитор – музикална култура. Сюитата като топос на легитимация и еманципация (върху примери от Шьонберг, Владигеров, Пипков и Ненов)
Проф. д-р Ангелина Петрова
Национална музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“
Институт за изследване на изкуствата – Българска академия на науките
Идеологическа и естетическа рецепция на 12-тоновата музика зад Желязната завеса. Общественият резонанс
Гл. ас. д-р Петя Цветанова
Национална музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“
Музиката като механизъм за конструиране на общество. Според литературната антиутопична фикция в „Ние“ на Замятин, „Времеубежище“ на Господинов и „Портокал с часовников механизъм“ на Бърджес
Проф. Михаил Неделчев
Нов български университет
Обществени вълнения при премиерни изпълнения на нови музикални творби
12:30 – 14:00
Доц. д-р Ирина Харалампиева
Национална музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“
Ускорение на възприятието и разпад на публиките: музикалната култура в началото на XXI век
Доц. д.изк. Мария Костакева
България/Германия
Свръхчовек или Франкенщайн? Новата музика в епохата на антропоцена
Проф. д-р Емилия Коларова
Национална музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“
Нови творчески гравитации в българската музика през дигиталния XXI век
14:30 – 16:30
Д-р Наталия Христова-Крачанова
Национална музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“
Общество – музика – приобщаване: дигиталните ресурси в помощ на музикалното обучение на лица с аутизъм
Божидар Златков
Софийски университет „Св. Климент Охридски“
Passio folkloris, op. 21, или мястото на фолклора и ползите от изучаването му в общообразователното училище в XXI век
Милена Клопоцка
Софийски университет „Св. Климент Охридски“
Национална музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“
Приказният митологизъм в драматургията на Владислав Желенски: културни трансформации на вълшебното
Д-р Веселина Антонова
Държавен архив – Русе
Художественият архив на Държавна опера – Русе: комплектуване, дигитализиране, експониране
* * *
24 АПРИЛ (ПЕТЪК)
10:00 – 12:00
Prof. Luigi Lera
“Benedetto Marcello” Conservatory of Music – Venice
www.tmpol.it – a Website for Ancient Music
[презентация и кратък семинар за дешифриране и изпълнение на старинна вокална музика]
Доц. д-р Явор Генов
Институт за изследване на изкуствата – Българска академия на науките
Социокултурни пресечни точки на музикална мисловност в трактата Musice active micrologus (1517) на Андреас Орнитопарх
12:30 – 14:00
Доц. д-р Полина Антонова
Нов български университет
Ангел Букорещлиев (1870 – 1950) и полагането на основите на българската професионална клавирна школа
Гл. ас. д-р Ива Георгиева
Институт за изследване на изкуствата – Българска академия на науките
Творчески път и културно значение на Хора на софийските учителки (през периода 1935 – 1953)
Проф. д-р Анда Палиева
Национална музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“
Симеон Пиронков в социалния, музикалния и културния живот – поглед през 14600 страници
14:30 – 16:00
Доц. д-р Деян Статулов
Институт за изследване на изкуствата – Българска академия на науките
Българският саундтрак: обществена рецепция и аудио-визуална култура
Гл. ас. д-р Красимира Иванова
Институт за изследване на изкуствата – Българска академия на науките
От стереотип към деконструкция: образът на Другия в мюзикъла между сцената, екрана и анимацията
Д-р Петя Стефанова
Национална академия за театрално и филмово изкуство „Кръстьо Сарафов“
Алгоритмично посредничество и музикално мислене в съвременната стрийминг култура
* * *
АКАДЕМИЧНИ ПРОЛЕТНИ ЧЕТЕНИЯ е национална научна конференция с международно участие, организирана от катедра „История на музиката и етномузикология“ към Теоретико-композиторския и диригентски факултет на НМА. Конференцията се провежда ежегодно от 2011, като всяко издание е посветено на определена тема с актуално значение за музикалната наука – както по отношение на нови или недостатъчно изследвани обекти, така и във връзка с прилагането на съвременна научна методология.
Всяка история, включително и тази на музиката, подлежи на нови препрочити. И не защото обектите ѝ са се променили или защото съвременните историци са по-добри от предишните, а защото днес въпросите, които се отправят към миналото, са различни от отправяните вчера. Към това по отношение на българското музикознание се добавя и обстоятелството, че именно историческото е понесло най-тежко рестрикциите на нормативната идеология, в резултат на което методът е изкривявал изследователския обект, лишавайки го от достоверност.
Това е и задачата на научния форум – да отправи критически поглед към музикалната история, да попълни изворите с нови свидетелства, да осветли тъмните места, останали такива неволно или умишлено.
Във форума участват изследователи от България и чужбина, както музиколози, така и учени от сферите на другите изкуства.
Всяка година представените на конференцията доклади се публикуват в печатен сборник.
Повече за издадените до този момент сборници – виж: https://nma.bg/izdaniya/akademichni-proletni-cheteniya/
* * *
Картина на плаката: Макс Опенхаймер (1885 – 1954) – „Клингер квартет“ (1916)