Проф. Ружка Чарaкчиева – Протокол №38 от 05.10.2023

Шерил Милнс – Протокол №23 от 18.05.2022

Милена Куртева – Протокол №16 от 07.10.2021

Проф. Михаил Пеков – Протокол №16 от 07.10.2021

Проф. Боянка Арнаудова – Протокол №16 от 07.10.2021

Миша Майски – Протокол №7а от 09.03.2021

Евгений Кисин – Протокол №7а от 09.03.2021

Проф. Емануел Сежурне – Протокол №34/20.06.2019

Хосе Карерас – Протокол №21/22.03.2018

Проф. Бранимир Слокар – Протокол №29/13.12.2018

Проф. Георги Велков – Протокол №27/11.10.2018

1. Проф. Павел Герджиков – Протокол №24/06.07.2018

Юрий Башмет – Протокол №22/17.04.2018

.

1. Проф. Огнян Станчев – Протокол №16/12.10.2017

1. Проф. Франко Петраки – Протокол №12/18.05.2017

1. Валерий Гергиев – Протокол №11/18.04.2017

1. Проф. Иван Ефтимов – Протокол №9/23.02.2017

1. Проф. Снежана Барова – Протокол №7/15.12.2016

1. Доц. Калина Богоева – Протокол №7/15.12.2016

1. Проф. Александър Йосифов – Протокол №10/14.04.2016

1. Проф. Георги Костов – Протокол №9/24.03.2016

1. Проф. Иванка Стоянова – Протокол №9/24.03.2016

1. Проф. Благовеста Карнобатлова – Протокол №8/25.02.2016

1. Ву Хуонг– Протокол №6/17.12.2015

1. Проф. Дора Лазарова – Протокол №5/15.10.2015

1. Доц. Алипи Найденов – Протокол №4/24.09.2015

1. Проф. Анна Белчева – Протокол №6/16.10.2014

1. Проф. Руско Русков – Протокол №3/19.06.2014

1. Проф. Николай Николов – Протокол №6/16.10.2014

1. Проф. Реса Колева – Протокол №2/10.04.2014

1. Проф. д.изк. Иван Хлебаров – Протокол №1/13.02.2014

Проф. д.изк. Димитър Христов е роден на 02 октомври 1933 година. Завършва Национална музикална академия през 1956 г. Учи композиция при акад. Марин Големинов. През 1963 спечелва стипендия на ЮНЕСКО. През 1969 г. започва работа в Институт за изследване на изкуствата) при БАН, където е избран за старши научен сътрудник I степен (1983). От 1975 до 1979 е Генерален секретар на Международния съвет за музика към ЮНЕСКО. Защитава научна степен Доктор на изкуствознанието (1975). От 1976 е професор по полифония и увод в музикознанието в НМА, преподава още и в СУ „Св. Климент Охридски” и НБУ.

Изнасял е лекции в университети в Германия, Франция, Швейцария, Швеция, Холандия, САЩ и Канада. В периода 1989-2005 е бил главен редактор на списание „Българско музикознание”, издавано от БАН. През 1994 започва да публикува списание „Музика. Вчера. Днес”.

В музиката му се открояват свободните форми, в които играта със звука и ритмичните комплекси, както и свободата, дадена на изпълнителите, разкриват нови радикални оригинални форми на изразяване и преосмисляне на музикалните жанрове по посока на тяхното своеобразно театрализиране. Удостоен е с много престижни международни и национални награди за композиция.

Данните за биографията са от сайта www.ubc-bg.com

1. Проф. Петко Радев – Протокол №2/22.02.2013

Акад. проф. Христо Недялков Христов е български хоров диригент и композитор, основател на Детския хор към БНР.

Роден е на 01 септември 1932 г. в град Дряново.

През 1956 г. завършва Българската държавна консерватория, със специалности „Хорово дирижиране“ при проф. Георги Димитров и „Композиция“ при проф. Парашкев Хаджиев. Между 1956 и 1960 г. работи като музикален оформител в Детския отдел на Българското национална радио, както и като диригент на Хора на медицинските работници (1955-60) и на Хора на софийските девойки (1966-70).

През 1960 г. основава Детския радиохор и до смъртта си е негов главен диригент. Под негово ръководство хорът прави турнета в около 30 страни по света, в Европа, Азия и Америка. Самият Недялков многократно е канен като гост професор и диригент в много държави. Считан е за водещ световен авторитет в областта на детското хорово изкуство, автор е и на научни трудове и доклади за конференции, посветени на тази тематика. През 1989 г. е избран за професор по хорово дирижиране в Софийски университет.

Освен като диригент, Недялков има приноси и като композитор – автор е на над 400 песни („Майски балони“, „Зимна песничка“, „Априлски дъждец“, „Шила девойка знаме“, „Детска асамблея“ и др.) за детски и женски хорове, а капела или с акомпанимент на пиано, както и музика за детски телевизионни и радио-постановки. Песните му са включени в български, немски и японски учебници по музика; записани от „Балкантон“ и звукозаписни компании в Германия, Япония, Русия и Финландия.

Носител е на високи национални и международни награди и е първият българин – лауреат на висшия японски орден за чужденци Орден на святото съкровище „Златни лъчи“ с розетка. През 1996 г. му е присъдена титла „Доктор хонорис кауза“ на университета ТОКАЙ, Япония. Унгарското правителство го награждава и с медала на името на Золтан Кодай. През 2002 г. Федерацията на европейските хорове го удостоява с титлата „Културен посланик на Европа“. През юли 2004 г. е избран за академик на Българската академия на науките.

Violinist María Radicheva has met with critical acclaim as recitalist, guest soloist, and chamber musician, appearing in major concert halls throughout Europe, the United States, Mexico, Israel, Japan, and Asia. Her summer music festival appearances have included Aspen and Marlboro. Ms. Radicheva was presented in her New York recital debut as the winner of the National Federation of Music Clubs Award and cited by Musical America as a “young artist of the year” and a “talent to watch.” Ms. Radicheva has made numerous radio and television appearances, including on WQXR, Radio France International, and BRT. She has recorded for Balkanton and Musical Heritage Society, including an album of all four sonatas for violin and piano by Bulgarian composer Parashkev Hadjiev. She gave the world premiere of his third and fourth sonatas, which were written for and dedicated to her.

Ms. Radicheva is the recipient of the Premiere Prix Diploma from the Guildhall School of Music & Drama and The Dame Myra Hess Trust Award. She received her Bachelor and Master of Music degrees from the Juilliard School. Ms. Radicheva studied with Dorothy DeLay, Felix Galimir, and Yfrah Neaman and through the years has had the guidance of Lord Yehudi Menuhin. A noted pedagogue, she is invited regularly to adjudicate competitions and to conduct violin and chamber music master classes in the U.S. and abroad. Many of her students are top prize winners of international and U.S. competitions. Ms. Radicheva’s affiliations have included Guildhall School of Music & Drama, Montclair State University-John J. Cali School of Music, and N.Y.U. Steinhardt School of Music. She has been described by Yehudi Menuhin as “an artist of outstanding and exceptional talent.”

She has been a member of the Manhattan School of Music college faculty since 2005 and of the precollege faculty since 2001.

Проф. Костадин Чилев – Протокол №3/26.04.2012

1. Проф. Виктор Мержанов – Протокол №9/03.10.2011

Завършва Национална музикална академия със специалност „Пиано” при проф. Мара Петкова.След дипломирането си постъпва като корепититор в Цигулкова катедра.

През 1968 г. е основоположник на дисциплината „Клавирен съпровод”. Доцент и професор по същата специалност, защитила е докторска дисертация.

Специализира камерна музика и акомпанимент във Виена при проф. П.Холечек, била е постоянен сътрудник на Летните курсове на Моцартеума в Залцбург.

Участва в ръководството на Академията като декан и зам. ректор.

Многократно е член на жури на национални и международни конкурси, ръководи майсторски  класове у нас и в чужбина.

От 1992 до 2000 год. преподава в Северногръцката консерватория в Солун.

Концертира от 15 годишна възраст като солист, камерен изпълнител. Акомпанира на изтъкнати български и  чуждестранни изпълнители. Камерно дуо с проф. Гинка Гичкова от 1964 г.

Възпитаниците на нейната школа вземат дейно участие в музикалния живот като камерни изпълнители, корепетитори и педагози.

Активен общественик, председател на сдружение „Акомпанятори” към СБМТД.Отличена с множество награди между които „Кристална лира” на СБМТД, почетен кръст за наука и изкуство на Република Австрия , Доктор хонорис кауза на НМА.

1. Проф. Асен Селимски – Протокол №6/23.09.2010

През 1949 година постъпва да учи в Теоретичния отдел на академията. Завършва БДК (дн. Национална музикална академия “Проф. Панчо Владигеров”) с композиция при проф. М. Големинов (1956). Работи в Музикалния отдел на БНР (1956­-62). Заема различни ръководни обществени и творчески длъжности. Секретар на СБК (1962­-65). Директор на Софийската опера (1967­-70). Ректор на ДМА (1979-82). Заместник-директор на Научното обединение по изкуствознание към БАН (1972-­79). Заместник-председател на Комитета за култура (дн. Министерство на културата) (1982­-86). От 1997 е директор е на фестивала “Софийски музикални седмици Академичната си кариера започва през 1961 година като преподавател по инструментознание и оркестрация. От 1974 година преподава композиция, а от 1976 година е редовен професор по композиция в Консерваторията, където в периода 1979-82 заема длъжността ректор.

Автор е на: сценична музика; Реквием; творби за симфоничен и струнен оркестър; камерна музика и др. Утвърдените жанрови модели в музиката му са свободно претворени, изпълнени са със съвременно послание. Оригиналното използване на тембровото богатството на отделните инструменти и оркестровия колорит се вплита в линеарно разгърнатата драматургия на творбите. Като композитор е носител на множество национални и международни отличия, сред които I нагр. на Международната трибуна на композитора в Париж (1976) за “Кантата за мира”, в Москва за цикъла от детски песни “Шест игралки-залъгалки” (1978) и др. Голяма част от творбите му са отпечатани, записани под диригентството на В. Стефанов и издадени на грамофонни плочи и CD.

Забележка: Използвани са материали от http://www.ubc-bg.com.

1. Проф. Михаел Майсл – Протокол №2/02.04.2009

1. Мартин Клепетко – Протокол №1/05.03.2009

Академик Васил Казанджиев е изтъкнат български композитор, диригент и педагог. През 1957 г. завършва Българска държавна консерватория. Учи композиция в класа на проф. Панчо Владигеров и дирижиране при проф. Влади Симеонов. Още като студент в Академията той завоюва лауреатско звание за “Симфониета” за голям оркестър на шестия международен младежки фестивал в Москва (1957 г. – председател на журито Дмитрий Шостакович).

Започва кариерата си като диригент в Софийската опера (1957-64). През 1962 г. основава камерния ансамбъл „Софийски солисти“ и работи като негов главен диригент до 1978 г. Под ръководството на Казанджиев съставът се утвърждава като един от водещите оркестри на България и осъществява множество турнета в България и чужбина.

От 1985 г. е професор по оперно и симфонично дирижиране. През 2005 г. е избран за член-кореспондент на БАН. На 12.01.2009 г. на основание чл. 9 ал. 9 от Правилника за избиране на академици (действителни членове) и член-кореспонденти (дописни членове) на БАН Управителният съвет на БАН избира чл.-кор. Васил Казанджиев за Академик в направление „Творци на изкуството”.

Автор е на множество музикални произведения: пет симфонии и други произведения за симфоничен оркестър, инструментални концерти, музика към филми и театрални постановки, хорови и камерни творби.

Завършва БДК (дн. НМА “Проф. Панчо Владигеров”) с композиция при проф. Парашкев Хаджиев и проф. Панчо Владигеров през 1955. Специализира в Московската консерватория композиция при А. Хачатурян и теория на музиката при В. Протопопов, В. Цукерман и С. Скребков.

Преподавателската му дейност в НМА започва през 1955 като асистент по хармония и теория на музиката, асистент по музикален анализ (от 1956). Професор (от 1972). “Доктор на изкуствознанието” (1981). Води майсторски класове по композиция в Германия (1989), Южна Корея (1992, 93, 95, 96), Австрия (1995). Изнася доклади на симпозиуми и научни конференции в Германия, Франция, Италия, Унгария, Чехия, Русия, Югославия, Гърция и други. Изявен музикален теоретик, професор по композиция, П. Стоянов е изградил генерации ярки музикални творци и музиколози.

Голяма част от творчеството му представя характерни за българската музика насоки, свързани с изявена социална ангажираност и оптимистичен демократичен патос, както и с търсения по отношения на съвременен свободен композиционен език. Автор е на: 5 симфонии, 3 симфонични поеми, 3 увертюри; Дивертименто за струнен оркестър и други оркестрови творби; 2 струнни квартета, клавирен квинтет, 3 сонати за цигулка и пиано, произведения за пиано; 2 цикъла художествени песни и други пиеси; над 350 хорови песни и други. Участвал е и като член на жури в конкурси по композиция в Австрия, Холандия, Германия. Неговите ученици са авторитетни личности, преподаватели в университети в САЩ, Южна Корея, Германия, Югославия, Македония, Гърция, Виетнам. Носител е на международни награди по композиция в Полша (1955), Франция (1978), както и на национални държавни и творчески награди.

Автор е на музикално-теоретични трудове, учебници и др.

Забележка: Информацията е по материал на http://www.ubc-bg.com.

Оливър Гилмур е един от известните английски диригенти, който има дългогодишни творчески връзки с България. Първото му гостуване у нас е през 1989 г., след което е работил като главен диригент на Русенската опера. Често дирижира създадения от него през 1999 г. Софийски симфоничен оркестър.

Получава хуманитарно образование в Итън и Оксфорд. Противно на очакванията за политическа кариера, характерна за неговата фамилия, той се посвещава на музиката. След завършване на магистратурата си в Оксфорд решава да се посвети на музикалното изкуство, но вече като диригент. Работил е с великите Ленард Бърнстейн, сър Джон Причърт, Джан Карло Меноти и Херберт фон Караян. Музикалната критика високо оценява неговите интерпретации по творби на Моцарт, Бетовен, Брамс, Шуман и др. Във Виена завършва музикалния университет, после има успех и като диригент.

Дирижирал е много спектакли на фестивала в Сполето, Италия. В концертите си Гилмур представя както утвърдени солисти като Жан Ив Тибоде, Рустем Хайрудинов, Васко Василев, така и млади талантливи български изпълнители – виолончелиста Лъчезар Костов, пианистите Виктор Вълков, Лилия Костова и Надежда Цанова цигуларката Кристина Хинова и др.

Роден през 1929 година. Детството му преминава в София.

Започва да учи пиано с майка си.

Негов учител по музика става Панчо Владигеров. По време на Втората световна война живее в Близкия изток, по-късно заминава за САЩ. Там завършва Джулиард скул в Ню Йорк в класа на О. Самарова-Стоковска.

През 1947 година получава две първи награди в САЩ – на Филаделфийския оркестър и от Осмия конкурс „Лейвънтрит”, които му откриват пътя към световна концертна кариера.

Вайсенберг прекъсва активната си артистична дейност за близо десетилетие (1957 – 1966). През 1966 година прави повторен дебют с оркестър под диригентството на Херберт фон Караян и скоро се нарежда сред изтъкнатите съвременни пианисти.

Първата среща на Алексис Вайсенберг с българската публика е през 1972 година и преминава с триумфален успех. В периода 1974 – 1979 изявите в България на изтъкнатия пианист са ежегодни.

Появата на Вайсенберг в музикалния живот на страната ни съвпада с назряването на нови тенденции в националната ни клавирна култура. Неговото присъствие с многобройни концертни изяви има несъмнен принос в обогатяването на клавирното ни изкуство и е стимул за нови творчески търсения на българските пианисти.

1. Проф. Лиляна Антова – Протокол №2/03.05.2007

Георги Йорданов е роден на 29 май 1934 г. в град Твърдица, Сливенско. Юрист по образование. През годините е заемал редица държавни постове, сред които: заместник-председател на МС, председател на съвета за духовно развитие при МС, председател на Комитета по култура, министър на културата, науката и просветата от август 1987 – юли 1989.

Носител на орден „13 века България”.

Личност с голям принос в развитието на българската музикална култура. Член на съвета на настоятелите на Национална музикална академия.

1. Венцислав Янков – Протокол №3/21.04.2005

1. Джеймс Пардю – Протокол №3/21.04.2005

Роден е на 7 август 1932. Завършва юридическо образование. Благодарение на това, че владее чужди езици, става аташе във Външно министерството. След като е уволнен от там е привлечен от българското разузнаване.

Пет години е юрисконсулт на „Техноекспортстрой“ в Средния изток, а след завръщането си от там става директор на предприятието „Филм България“ и като такъв сключва договор с „Метро Голдуин Майер“, с което за първи път внася в България класически американски филми.

Културен аташе е в българския културен дом „Витгенщайн“ във Виена до 1988 г.

Генерален директор е на Национален дворец на културата 24 години – от 1988 до 2011 г.

От 1994 г. е учредител и председател на Управителния съвет на съюз „Произведено в България“, както и председател на Фондация „Доверие и закрила“ и вицепрезидент на Българския инвестиционен форум. Член е на борда на Българската търговско-промишлена палата.

Христо Друмев е бивш президент на Българската федерация по бридж. Два пъти — през 1998 г. в Лил и през 2002 г. в Монреал, е световен шампион по бридж.

1. Проф. Антон Хаджиатанасов – Протокол №8/13.09.2004

1. Рудолф Седлачек – Протокол №8/13.09.2004

Родена в Баку, получава музикалното си образование в Москва, в класа по пиано на Генрих Нейгауз. От средата на 50-те години идва в България със съпруга си Константин Ганев.

През 60-те години Джулия и Константин Ганеви се утвърждават като първото за България клавирно дуо с постоянен състав и интензивна концертна дейност. В продължение на повече от четири десетилетия тяхното изкуство е високо ценено в много страни по света.

Джулия Ганева преподава пиано в Националната музикална академия в творчески тандем с Константин Ганев. Съчетанието на две силни творчески индивидуалности, с различни методи и похвати, предоставя възможност на техните студенти отрано да формират свой личен почерк.

Възпитаници на Ганеви са носители на 70 награди  от престижни международни и национални конкурси; много от тях имат професионална реализация в различни страни по света; преподават в Националната музикална академия “Проф. П. Владигеров”.

От началото на 90-те години Джулия и Константин Ганеви са професори по пиано в Академията “Мусашино” в Токио, Япония.

Завършва Московската консерватория – пиано при Генрих Нейгауз, аспирантура по история и теория на пианизма при  А. Николаев. Защитава дисертация на тема “Клавирното творчество на Панчо Владигеров”.

От началото на 60-те години на миналия век Константин Ганев и неговата съпруга Джулия, също възпитаничка на Генрих Нейгауз, се утвърждават като първото за България клавирно дуо с постоянен състав и интензивна концертна дейност. Творческата активност на Ганеви е повод за обособяването на нов за българската музика жанр – произведения за клавирно дуо в неговите разновидности (за две пиана, за пиано на четири ръце, за две дуа на осем ръце). Специално за Дуо Ганеви – с оглед на техните големи пианистични възможности и интерпретаторско проникновение – са създадени над 50 творби от български композитори, а също и редица произведения от чужди автори. В продължение на повече от четири десетилетия изкуството на Дуо Ганеви е високо ценено в Европа, Северна и Южна Америка, Азия.

Константин Ганев преподава Пиано и История на клавирното изкуство в Националната музикална академия в София от средата на 50-те години. С времето Константин и Джулия Ганеви организират своята педагогическа дейност по уникален за българската практика начин – тя се осъществява съвместно, при пълна равнопоставеност на двамата, но с подчертано индивидуални методи и похвати. Възпитаници на Ганеви са носители на 70 награди  от престижни международни и национални конкурси; много от тях имат професионална реализация в различни страни по света; преподават в Националната музикална академия “Проф. П. Владигеров”.

Ерудиран и ярко изявен във всички сфери на своята художествена и професионална дейност, Константин Ганев е водещата фигура в своеобразния творчески тандем, създаден от двамата музиканти. През 80-те години е първи заместник-председател на Съюза на българските композитори. Автор е на множество студии, статии, рецензии и др., част от тях публикувани в книгата му “По следите на музикалните впечатления” (1981).

От началото на 90-те години Константин и Джулия Ганеви са професори по пиано в Академията “Мусашино” в Токио, Япония.

1. Борис Рубашкин – Протокол №3/11.03.2004

Райна Кабаиванска е родена в Бургас на 15 декември 1934. Баща ѝ Яким Кабаивански е ветеринарен лекар, писател и университетски преподавател, а майка ѝ Стайка, е учителка по физика. От малка започва да свири на пиано и да пее в детски хор „Бодра смяна“. Завършва оперно пеене и пиано в Българска държавна консерватория (днес Национална музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“). През 1958 печели стипендия за специализация и заминава за Италия. Бележи грандиозни успехи в изявите си на световните музикални сцени, които и донасят световна слава и участия в най-престижните оперни театри. Пее в „Метрополитън“, Виенската опера, Арена ди Верона, Болшой театър, Ковънт Гардън, Карнеги хол. Райна Кабаиванска основава фонд с нейното име, който отпуска стипендии за млади български таланти.

Мирела Френи

Прави своя дебют в операта 19 годишна в Модена, Италия  в ролята на Микаела в „Кармен“ от Бизе.

След кратко прекъсване, Френи се завръща на сцената като печели конкурс и изпълнява ролята на Мими в „Бохеми“ на Пучини в Театро Реджио в Торино. Пее в Нидерландската опера 1959-60. Постига международна известност с интерпретацията на Адина в постановката на Франко Дзефирели на „Любовен еликсир“ от Доницети в Глиндебурн, където тя също участва и в опери от Моцарт през 1960-62. Двамата с Лучано Павароти се считат за най-добрите изпълнители в „Бохеми“. Френи е постоянна партньорка с Павароти както на сцената, така и в звукозаписното студио.

През 1961 г. Френи дебютира в британската Кралска Опера в ролята на Нанета във „Фалстаф“ на Верди. През 1963 г. прави дебюта си в Ла Скала, в постановка на Дзефирели и под диригентството на Херберт фон Караян. През 1965 г. дебютира в Метрополитън опера в ролята на Мими, а по-късно и като Лиу в „Турандот“ на Пучини.

От началото на 70-те до 80-те, Френи добавя към репертоара си роли от Верди като Елизабета в „Дон Карлос“ (продукция на Джон Декстър), Дездемона в „Отело“, Амелия в „Симоне Боканегра“, Елвира в „Ернани“, Леонора в „Силата на съдбата“ и главната роля в „Аида“; от Пучини – „Манон Леско“ и „Тоска“, записва „Мадам Бътерфлай“ и трите роли в Триптиха (Il trittico). Участва и във филм „Мадам Бътерфлай“ заедно с Пласидо Доминго, под диригентството на Херберт фон Караян и режисурата на Жан-Пиер Понел.

През 1981 г. Френи се омъжва за известния български оперен певец Николай Гяуров. Двамата заедно спомагат за основаването на центъра Centro Universale del Bel Canto във Виньола, където започват да водят майсторски класове през 2002 г. След смъртта на Гяуров през 2004 г. Френи продължава общото им дело по запазване традицията на бел кантото и понастоящем обучава млади певци от цял свят.

Френи публикува мемоар, „Mio Caro Teatro“, през 1990 г. През 2002 г. е удостоена с почетна степен от Университета в Пиза за „значимия ѝ принос за европейската култура“.

Френи продължава да обогатява репертоара си и през 90-те. Изпълнява титулярната роля в „Адриана Льокуврьор“ на Чилеа в Милано, Париж, Барселона и Ню Йорк, както и тази във „Федора“ на Джордано в Лондон, Милано, Ню Йорк, Торино, Барселона и Цюрих.

Френи приключва професионалната си кариера на сцената с операта „Орлеанската дева“ във Вашингтонската национална опера на 11 април 2005 в ролята на Йоана (Жана Д’Арк).

Николай Гяуров е роден на 13 септември 1929 г. в село Лъджане, днес квартал на Велинград. Учи оперно пеене в Национална музикална академия „Проф. Панчо Владигеров”, а след това продължава обучението си в Москва.

Дебютира в Москва в ролята на Дон Базилио от „Севилският бръснар“ на Джакомо Росини.

В България прави дебюта си в Софийската народна опера през 1955 г. отново с ролята на Дон Базилио.

Гяуров изпълнява роли в московския Болшой театър, виенската Щатсопера, парижката Гранд опера, миланската Ла Скала, лондонската Ковънт гардън и нюйоркската Метрополитън опера, както и в много други престижни театри из целия свят.

Забележителни са ролите му на Мефистофел във „Фауст“ на Шарл Гуно, на Филип II в „Дон Карлос“ на Джузепе Верди, на Дон Жуан в едноименната опера от Волфганг Амадеус Моцарт и Борис Годунов в операта на Модест Мусоргски.

Гяуров умира в Модена, Италия на 74 години на 2 юни 2004 г.

Н.П.  Жан Лу Кюн-Делфорж е роден през 1950 г. в Париж. Учи право и политически науки в Лил и Париж. Завършва Националното висше училище по администрация. Зам.-областен управител е на От-Марн, после на Орлеан. От 1981 до 1987 г. работи в кабинета на премиер-министъра. От 1987 г. заема различни постове в Министерството на външните работи: завеждащ политически отдел; зам.-директор по правата на човека и хуманитарните, бюджетните и социалните въпроси на ООН; директор на отдела за французите в чужбина. От 1991 до 1994 г. е първи съветник във френското посолство в Прага, а през 1994–1997 г. – културен съветник във френското посолство в Германия. В периода 2001-2004 г. заема поста извънреден и пълномощен посланик на Франция в България.

Информацията е от сайта http://www.diplomatic-bg.com.

1. Ясуши Ичихаши – Протокол №6/11.09.2003

Ким Сънг-ъй е роден на 7 април 1945 г. Завършва Факултета по немски език на университета Ханкук за чуждоезиково обучение в Сеул, Корея, а впоследствие специализира във виенския университет. През 1970 г. започва работа в Министерството на външните работи. Заемал е различни дипломатически постове в мисиите на Република Корея във Федерална Република Германия, Заир, ООН, САЩ, Португалия. Бил е ръководител на дирекция във външното министерството.

От март 2001 до 2004 година е извънреден и пълномощен посланик на Република Корея в Република България.

1. Петер Садло – Протокол №6/11.09.2003

Роден е на 1 май 1923 г. в София. Ученик е на проф. Андрей Стоянов. В последствие заминава за Франция и учи при проф. Ив Нат в Париж.

От 1947 г. започва кариера като солист в Западна Европа. Изнасял е концерти и рецитали на петте континента. Записал е повече от 30 албума за различни звукозаписни компании. Лауреат е на международни конкурси в Париж, Брюксел, Женева.

Юрий Буков разнася славата на България по света и съдейства за развитието на българо-френските отношения.

През 2003 г. Юрий Буков беше награден с най-високото българско отличие – орден “Стара планина Първа степен”.

Йоан Холендер е роден на 18 юли 1935 г. в Тимишоара, Румъния.

В родината си учи инженерство в Техническия университет. През 1959 г. семейството му емигрира в Австрия. Там завършва оперно пеене и започва работа в театъра на Клагенфурт като баритон. През 1966 г. постъпва в импресарската агенция „Щарка“, която впоследствие оглавява.

През 1988 г. е назначен за главен секретар на Виенската държавна опера. На този пост работи до 1991 г. След смъртта на директора Еберхард Вехтер, Холендер става директор на Виенската опера. Договорът му е продължаван 3 пъти и последният изтича на 31 август 2010 г.

Така той влиза в историята като най-дълго ръководилия Виенската опера директор.

Лиляна Димитрова Барева е българска оперна певица – сопран. Учи пеене в Държавна музикална академия (дн. Национална музикална академия) при Людмила Прокопова.

През 1943-45 година е в трупата на Художествения оперетен театър, а през 1946 година получава назначение в Софийската народна опера, където прави дебюта си в ролята на Виолета в операта „Травиата“ на Джузепе Верди.

Между 1948 и 1949 година Барева специализира актьорско майсторство в Оперната студия на режисьора Илия Иванов.

Лиляна Барева има богат певчески репертоар. Нейни отличителни роли са: Виолета в „Травиата“ на Дж. Верди, Джилда в „Риголето“ на Дж. Верди, Елвира в „Дон Жуан“ на Волфганг Амадеус Моцарт, Мими в „Бохеми“ на Джакомо Пучини, Яна в операта „Янините девет братя“ на Любомир Пипков и др.

През 2002 г. е наградена с Орден „Стара планина“ първа степен .

1. Георг Потика – Протокол №2/ 07.02.2002

Лазар Николов е роден през 1922 година в Бургас. Завършва ДМА (дн. Национална музикална академия “Проф. Панчо Владигеров”) с пиано  и композиция при проф. Д. Ненов и проф. П. Владигеров (1946 – 1947). Преподава камерна музика в СМУ – София (дн. НМУ “Любомир Пипков”) от 1957 и четене на партитури в БДК от 1961. Професор от 1980. От 1965 до 1969 г. е секретар на секция „Композитори“ в СБК, а през периода 1992 – 1999 г. е председател на СБК.

Автор е на: 2 опери; 6 симфонии, 3 концерта, Симфонии за 13 струнни и други произведения за симфоничен, камерен и струнен оркестър; 25 сонати за различни инструменти, 3 струнни квартети, Метаморфози 1- 4 и други камерни творби; обработки за оркестър; хорови песни; музика към повече от 30 филма и театрални постановки, написани през периода 1954 – 68 и др.

Творчество му заема важно място в развитието на българската музика през втората половина на ХХ век. Негови произведения са изпълнявани в много европейски страни, САЩ, Русия и др.

Проф. Лили Атанасова (15 ноември 1921 – 31 януари 2004)
Родена е в семейството на Георги Атанасов – учител по музика, завършил пиано и композиция в Прага при проф. Цимерман. Оставил е сборници с детски песни и детски оперети. Поддържа приятелство с видни български интелектуалци – Димо Бойчев, Бончо Бочев, проф. Стоян Джуджев …, лично се познанва с Иван Вазов. В семейството цари атмосфера на почит към изкуството, просвирват се любими на Г.Атанасов опери от Верди, Дворжак, пее се… Лили Атанасова расте заедно с братовчедите си Емил Главанаков, бъдещият главен диригент на Варненския симфоничен оркестър, Сия Главанакова, по-късно – актриса, с бъдещата голяма художничка Нева Тусузова. Атмосфера творческа, почти възрожденска. Баща й е сред първите български есперантисти, водел е обширна кореспонденция с есперантисти от цял свят.
Първите уроци по музика получава от баща си. От малка свири много добре по слух. 13-годишна постъпва в Средния отдел на Музикалната академия – по-късно – Музикално училище. Неин учител – до завършването на Музикалната академия – си остава проф. Андрей Стоянов. При него я завежда учителят й по пеене Димитър Генев – баща на приятелката й за цял живот, цигуларката проф. Елена Генева. На концертния подиум стъпва за първи път на 13-годишна възраст. 15-годишна изнася първия си самостоятелен концерт.
Музикалната академия завършва в 1944 г. Музикалната академия предвижда професионално усъвършенстване за Лили Атанасова и певицата Мария Попова – по-късно известна като Мария Корели – в Германия. Заминава само Мария Попова. През 1949 г. , заедно с пианистката Снежана Барова е определена да представя страната ни на първия следвоенен Шопенов конкурс. Силно впечатлена е от огромния ентусиазъм на поляците, които се стичат в руините на Варшава за това голямо събитие. Сред участниците са много бъдещи големи пианисти, сред журито – Лев Оборин, Маргарита Лонг. Журито присъжда много лауреатски места на съветски пианисти, дава 2 първи награди – на Бела Давидович и Халина Черни-Стефанска. Лили Атанасова е отличена с диплом.
Освен проф. Андрей Стоянов, в Музикалната академия са й преподавали едни от най-големите български музиканти: проф. Панчо Владигуров – по камерна музика, проф. Веселин Стоянов – по музикални форми, проф. Стоян Джуджев, проф. Стоян Брашованов, Марин Големинов, Парашкев Хаджиев….След завършването на Академията става редовен преподавател в Средното музикално училище в София, привлечена е като асистентка на проф. Андрей Стоянов. Той й поверява най-талантливите си малки ученици. Съчетава успешно педагогическата работа с богата концертна дейност.
Лили Атанасова е изключителен интерпретатор на творби от Шопен, Бетовен, Шуберт, Шуман, Брамс. Тя е сред най-изявените шопенисти в България. Съвременниците й определят като един от върховете в изпълнителското ни изкуство Фа-минорният клаверин концерт на Шопен, както и паметния й рецитал през 1972 г. с четирите скерци и четирите балади на Шопен. Пианистичният талант на Лили Атанасова се разгръща и в творби на Бах, Моцарт, Шуберт, Шуман, Менделсон…До днес се помнят проникновените й изпълнения на Бетовеновите сонати. За първи път в България в нейно изпълнение и със сътрудничеството на проф. Владимир Аврамов прозвучават интегрално сонатите за цигулка и пиано от Бетовен. Преди това концертира в дуо с виолиста проф. Стефан Сугарев. Някои от изпълняваните от тях творби прозвучават за първи път в България, сред тях – соната Op. 11 No. 4 от Хиндемит.
През време на повече от 45-годишната си работа като педагог през класа й са преминали десетки пианисти, голяма част от които са продължили с впечатляваща кариера в България и извън пределите й.
Била е декан на Инструменталния факултет и зам.ректор на Музикалната академия – в продължение на 14 години. Години наред е председател на Комисията за международни конкурси – „горещото място“ й е поверено заради нейната принципност, неподкупност, уравновесеност.
Участва в престижни жури, 10 години е почетен председател на Международния фестивал „Лауреатски дни „Катя Попова“ в Плевен. Това са най-плодотворните години на този фестивал, времето, когато Плевен се превръща в сериозен музикален център. Интересни програми, големи имена от цял свят на млади музиканти, спечелили награди на конкурси през последните две години, претъпкани зали, възможност изява на нашите млади таланти , гарантиран международен обмен.
В цялата си обществена дейност проф. Лили Атанасова е била движена от желание да помогне на младите таланти, да им осигури бъдеще.
Носител е на ордените „Народна република България”, І степен, „Св.св.Кирил и Методий” – І степен, „Златен век”; удостоена е със званието „Доктор хонорис кауза” на НМА.

Биографията е от сайта – http://liliatanasova.wordpress.com/

1. Дина Шнайдерман – Протокол №4/13.09.2001

Проф. Емил Камиларов (1928 – 2007)

е през 1928 г. Емил Камиларов е единственият музикант в света, който два пъти е свирил с цигулката на Николо Паганини. През 1961 г. в Генуа Камиларов печели Голямата награда в създадения през 1953 г. конкурс на името на великия гений.

През 1955 г. учи в Ленинградската консерватория, защитава дисертация, а по-късно преподава там. От 1963 г. е професор.

В началото на 1960-те години сформира в София „Български камерен оркестър“.

В началото на 1980-те Камиларов и съпругата му Дина Шнайдерман напускат България и се установяват в Швеция, където откриват музикална школа и продължават да концертират по света. Камиларов преподава в музикалните академии в Гьотеборг и Упсала.

Анна Томова Синтова започва своя музикантски път, взимайки уроци по пиано  още от 6-годишна възраст. Десет години по-късно печели първото си национално отличие като певица, поради което е приета в Национална музикална академия (тогава Българска държавна консерватория). Взема уроци при проф. Георги Златев-Черкин и сопраното Катя Спиридонова. Там се дипломира по специалностите оперно пеене и пиано.

Веднага след това Синтова е поканена в оперното студио на Залцбургската опера, където през 1967 прави своя първи професионален дебют като Абигейл от вердиевата опера „Набуко“. Осъществява концерти и записи с оркестъра „Гевандхаус“ под диригентството на Курт Масур. През 1971 печели златни медали на певческите конкурси в София и в Рио де Жанейро.

През 1972 Анна Томова-Синтова е поканена да работи за Нацоналната опера на Германия в Берлин.

През 1973 гласът на Синтова е чут от Херберт фон Караян на изпълнението ѝ в световната премиера на операта „De temporum fine comoedia“ от Карл Орф на Летния фестивал в Залцбург. Веднага след това е поканена за съвместна работа от Великия маестро, с когото в продължение на 17 години след това, обикаля световните концертни зали (включително тази в Япония и САЩ).

На 23 септември 2001 Синтова отбелязва 35 години на сцената с изпълнение (премиерно за нея) на Аида в Софийската опера.

През 2006 Синтова се включва в честването на 250 години от ррождението на Моцарт като участва в две изпълнения на негови творби в България – на 25 февруари – концертно изпълнение на „Сватбата на Фигаро“ под диригентството на Найден Тодоров, а на 22 май – в „Реквием“ под палката на световно известния диригент Генадий Рождественски.

През месец декември 2009 година оперната прима проведе безвъзмеден майсторски клас в Национална музикална академия „Проф. Панчо Владигеров”, който завърши с празничен концерт в Зала № 1 на НДК на учениците й, на който пя и тя в дует с проф. Нико Исаков.

Източник на информация и повече за Анна Томова Синтова на http://tomowa-sintow.com/

1. Проф. Мати Пинкас – Протокол №1/15.02.2001

1. Проф. Николай Тонев – Протокол №1/15.02.2001

1. Проф. Йордан Киндалов – Протокол №11/14.12.2000

1. Проф. Ифра Нийман – Протокол №4/20.05.2000

Гена Димитрова (1941 – 2005)

Димитрова е родена на 6 май 1941 г. в село Беглеж, Плевенско. С оперно пеене започва да се занимава в гимназията. Завършва Българската държавна консерватория (днес Национална музикална академия „Проф. Панчо Владигеров”) през 1964. В периода 1964-1966 завършва и майсторски клас към академията. Неин учител е големият български оперен певец и педагог проф. Христо Бръмбаров. През 1966 г. заминава за Италия на специализация в известното Оперно музикално училище към „La Scala“, Милано, Италия, а 1970 г. специализира в Театралното училище към „La Scala“, Милано, Италия при професорите Ренато Пасторино, Енца Ферари и Рената Корозио.

Пее в „най-известните оперни театри в света – „La Scala“, Метрополитън“, Арена ди Верона, „Staatsoper“, Виена, Австрия и др.

Гена Димитрова провежда майсторски класове в консерваториите на Атина, Рим, Будапеща, София и др.

Оперната прима завърши земния си път на 11 юни 2005 г. в Милано, Италия.

1. Проф. Елена Киселова – Протокол №5/13.07.2000

Проф. Александър Нейнски (1920-2003)

Нейнски е роден в село Станкевци, област Монтана. През 1938 година е приет в Музикалното училище в София, където става ученик на професор Христо Обрешков, а по-късно и на професор Владимир Аврамов. През 1942 година е приет в Държавната музикална академия (дн. Национална музикална академия), където учи виола последователно в класовете на професор Стефан Магнев и професор Стефан Сугарев. През 1945 година започва своя път на професионален музикант като виолист в Ансамбъла на Министерството на вътрешните работи и в оркестъра на Софийската народна опера. В годините 1949-1953 специализира в Полша при изтъкнатите педагози професор Яржембски и професор Раковски, а от 1953 до 1957 година е солист-водач на групата на виолите в оркестъра на Софийската народна опера. От 1953 година Александър Нейнски започва педагогическа работа като асистент по виола в Държавната музикална академия – София. Същевременно в периода 1954-1956 година е началник на отдел „Училища по изкуствата“ в Министерството на културата. От 1956 година е доцент, а от 1964 – професор по виола. Ученици на Александър Нейнски са едни от най-изтъкнатите български виолисти: професор Огнян Станчев, професор Димитър Чиликов, доцент Георги Стоянов, Благовест Жеков, Бедрос Папазян, Драгомир Захариев. От 1956 до 1962 година Александър Нейнски е Заместник-ректор. На два пъти в периодите от 1968–1971 и 1985–1987 година е Ректор на Национална музикална академия – София. В периода 1972 -1980 година е ръководител на катедра „Струнни инструменти През 1970 година е избран за председател на Съюза на българските музикални дейци (днес Съюз на българските музикални и танцови дейци) и остава начело на съюза до 1984 година.

Ползвана е и информация от сайта www.ubmd.org

Професор Леон Сабитай Суружон е изтъкнат български и белгийски цигулар и музикален педагог. От 1949 г. e професор по цигулка в Българската държавна консерватория (дн. Национална музикална академия „Проф. Панчо Владигеров), той се налага като един от водещите музикални педагози в България. Обучил и възпитал някои от най-добрите представители на българската школа по цигулка.

Изпълнителската дейност на професор Суружон го прави известен в редица страни – Франция, Чехия, Русия, Полша, Китай, Израел, Куба, Белгия, Испания. Свири с изтъкнати световни музиканти.

В началото на 80-те години Леон Суружон пристига в Белгия заедно с група български музикални дейци, поканени от операта в белгийския град Антверпен. В града и сега се говори с почит и възхищение за големия принос на българите в издигането на музикалното равнище на града.

Умира на 94 години през 2007 г. в Брюксел.

Желанието, изразено приживе, на професор Леон Суружон е да бъде погребан в България.

Проф. Димитър Сагаев (1915 – 2003)

Сагаев е роден на 27 февруари 1915 г. в Пловдив в семейството на културни дейци. Бащата, Константин Сагаев, е прогресивен български писател и театрален деец, основател на първата българска драматическа школа. Димитър Сагаев получава музикалното си образование в Държавната музикална академия (дн. Национална музикална академия „Проф. Панчо Владигеров) в София. През 1930 г. завършва пиано при проф. Димитър Ненов и проф. Панка Пелишек и композиция при проф. Панчо Владигеров

След завършването на образованието си работи като военен капелмайстор и учител, а по-късно заема отговорни постове в Радио София, в Комитета за култура и др. Автор е на редица научноизследователски трудове, мемоарни и есеистични публикации, статии и др.

От 1948 започва своята преподавателска дейност в НМА. Дългогодишен професор по симфонична оркестрация и музикална теория, възпитал поколения композитори, диригенти и музиколози.

Димитър Сагаев е изтъкнат български съвременен композитор, създал голямо творчество във всички области на музикалното изкуство: симфонично, вокално-инструментално, музикално-сценично, камерна музика, филмова музика, театрална музика, песни — солови, хорови, детски пиеси за духов оркестър и др.

През май 2003 Димитър Сагаев е удостоен с наградата “Златен век”.

1. Проф. Петър Кърпаров – Протокол №1/17.02.2000

1. Проф. Тойо Акашава – Протокол №9/19.11.1998

1. Проф. Наоми Мицумая – Протокол №8/12.09.1998

Проф. Александър Райчев (1922 – 2003)

Роден е на 11 април 1922 г. в Лом. С музика се занимава от ранна възраст. Учи при при проф. Асен Карастоянов и проф. Парашкев Хаджиев. През 1934 е частен ученик по композиция на проф. Панчо Владигеров. Завършва музикално-теоретичния отдел на ДМА (дн. НМА “П. Владигеров”) през 1947 с пиано и композиция при проф. Панчо Владигеров. Специализира в Музикалната академия “Ференц Лист” в Будапеща (Унгария) композиция при Я. Вишки и З. Кодай и дирижиране при Я. Ференчик (1949­-50).

От 1950 е преподавател, от 1962 професор по хармония, по-късно и по композиция в ДМА. Ректор на НМА в периода 1972­-79. От 1971 е избиран за народен представител в четири народни събрания. През 1990 е обявен за почетен член-академик на Кралската академия за наука и изящни изкуства в Брюксел (Белгия) и почетен член на Международната асоциация за съвременна музика в Баден-Баден (Германия).

Председател на СБК (1980­-90)

Автор е на: 3 опери и 1 радиоопера, 2 балета, 1 оперета-ревю, детски оперетки и музикални приказки; 6 оратории, 3 кантати и 1 литургия; 6 симфонии, 5 увертюри; концерти и други произведения за симфоничен камерен и струнен оркестър; камерни творби; около 30 песни за глас и пиано; над 600 хорови и детски песни; музика към театрални постановки, документални и игрални фирми и др. Многократно е получавал награди за свои произведения, отличаван е с много ордени, медали, почетни звания и др. Като професор по композиция Ал. Райчев изгражда своя композиционна школа.

Информацията е от сайта http://www.ubc-bg.com.

1. Проф. Петър Христосков – Протокол №3/29.04.1998

Проф. Сава Димитров (1919 – 2008)

Роден на 19 октомври 1919 г. в град Попово. Завършва Държавна музикална академия (дн. Национална музикална академия) през 1945 г. при проф. Стоян Стоянов с кларинет. Веднага след дипломирането си е назначен за преподавател.

Негов е първия рецитал на изпълнител на духови инструменти у нас през 1946 г. в София.

През 1946 г. специализира в пражката консерватория при проф. Владимир Ржиха, а през 1949 г. при проф. Франтишек Хорак в Бърно. Там се запознава и овладява Бьом системата и след завръщането си в България започва активно да я въвежда създавайки свой метод за обучение.

Създател на съвременната българска кларинетна школа.

1. Проф. Боян Лечев – Протокол №3/29.04.1998

Акад. Марин Големинов (1908 – 2000)

1908 година в Кюстендил. Завършва ДМА (дн. НМА “Проф. П. Владигеров”) през 1931 година. Учи цигулка при проф. Т. Торчанов и теоретични дисциплини при проф. Добри Христов и проф. Н. Атанасов. През 1931­34 следва в Scola Сantorum в Париж, където учи композиция при проф. Венсан Д`Енди, Пол льо Флем и Алберт Бертлен. Посещава лекции по композиция при Пол Дюка в Eсole Normale de musique, както и лекции по музикална теория, естетика и литература в Сорбоната. През 1934 се завръща в България и става член на Дружеството на българските компонисти “Съвременна музика”. Свири втора цигулка в известния квартет “Аврамов” (1935­-38). Един от инициаторите за създаване на Камерен оркестър при Радио София и негов диригент (1936­38). През 1938 заминава за Мюнхен, където една година специализира композиция при проф. Йозеф Хаас, проф. Х. Кнапе и дирижиране при проф. Карл Еренберг в Академията за музика. От 1943 в продължение на четири десетилетия е професор в ДМА по инструментознание, оркестрация, дирижиране и композиция. В периода 1954-­56 година е ректор на НМА. Директор на Софийската опера (1965­-67). Носител на наградата “Готфрид фон Хердер” на Виенския университет (1976). Член на БАН, академик (1989).

Автор е на: четири опери, две танцови драми, сред които класическата “Нестинарка”; произведения за хор и оркестър, за глас и оркестър; четири симфонии и други произведения за симфоничен и струнен оркестър; осем струнни квартета и други камерни творби за различни инструменти; хорови и солови песни. Голяма част от произведенията му са постоянен репертоар на българските изпълнители.

Проф. д-р Стоян Джуджев (1902 – 1997)

е на 2 декември 1902 г. в Пазарджик. Учи в Панагюрище, а в последствие завършва Държавната музикална академия в София (дн. Национална музикална академия „Проф. Панчо Владигеров”) при композитора Добри Христов и Историко-филологическия факултет на Парижкия университет.

От 1931 г. е последователно лектор, доцент и професор в Държавната музикална академия, а от 1954 г до 1974 г. е завеждащ катедра дн. „История на музиката и етномузикология”.

Успоредно с преподавателската дейност проф. Ст. Джуджев създава редица музикални трудове и изследвания, които го издигат до равнището на един от най-добрите български музикални теоретици.

Носител е на международната Хердерова награда, както и на наградата на Българската академия на науките. Последовател е на идеите на Учителя Петър Дънов.

Като член на световната академия по есперанто е признат за един от 45-те най-добри познавачи на този език на планетата.

Проф. Владимир Аврамов (1909 – 2007)

Роден на 3 декември 1909 г. в София. Музикалното си развитие Владимир Аврамов започва с уроци си по цигулка при Петър Гавазов, а по-късно – при Христо Петков и Саша Попов. Впоследствие завършва Немската музикална академия в Прага в класа на професор Ханс Кох, цигулка и камерна музика при Леополд Крамер.

През 1938 г. създава Българскит струнен квартет, наречен през 1948 г. радиоквартет „Аврамов“. Квартетът представя за първи път в България огромен брой творби от класическото музикално наследство, изпълнява и популяризира произведения от български композитори (Марин Големинов, Любомир Пипков, Панчо Владигеров, Веселин Стоянов, Парашкев Хаджиев, Боян Икономов, Константин Илиев и др.). Забележителен педагог. Негови възпитаници са по-голямата част от известните изпълнители и педагози: професорите Боян Лечев, Емил Камиларов, Георги Бадев, Антон Хаджиатанасов, Недялчо Тодоров, Ангел Станков, Йосиф Радионов и други, както и изтъкнатите изпълнители Любен Йорданов, Георги Байнов, Николай Марангозов, Валентин Стефанов, Петър Делчев, Владимир Атанасов, Недко Боянов и много други.

В продължение на десетилетия ръководи катедрата по цигулка. Декан на Изпълнителския факултет (1955-1959) (дн.Инструментален факултет) и ректор на Държавната музикална академия (1962-1968) (дн. НМА), по което време се открива филиала Музикално-педагогически факултет в Пловдив (1964) и така се поставя началото на по-късно обособилото се самостоятелно висше училище, сегашната Академия за музикално и танцово изкуство.

Носител на най-високи държавни отличия и награди, между които: орден „Стара планина“ I степен (1966), почетния знак на Пловдив през 1999 и мн. др.

Източник на информация и повече за Владимир Аврамов – Недялчо ТОДОРОВ състав. и ред. Владимир Аврамов на 90 години. Юбилеен сборник, 2000

1. Проф. Зигфрид Финк – Протокол №2/12.03.1997

1. Проф. Михаел Фришеншлагер – Протокол №7/21.10.1996

1. Проф. Жермен Муние – Протокол №1/17.02.1996