За четвърта поредна година международният фестивал Sofia Experimental, който представя иновативни музикални практики и оригинални разработки на музикални интерфейси, е отново в България с осем събития в рамките на четири поредни дни. Повече от 20 артисти и аудио разработчици от България, Германия, Италия, Нидерландия и Словакия ще споделят с публиката изследването на непознати звукови територии. В поредицата от концерти, лекции, презентации, музикални работилници и джем сешън аудиторията ще има възможност да се докосне до и да се запознае с редица съвременни подходи в създаването и изпълнението на звук, възможни благодарение на технологиите.
Образователната линия в програмата на фестивала тази година ще започне с лекцията-изпълнение Singing Outlaws: Classical Technique Meets Radical Vocality на италианската певица, композиторка и импровизаторка Карла Дженки и лекцията Performing Algorithmic Music на словашкия изпълнител, звуков артист и музиколог Славо Крекович, които ще се проведат на

Лекцията/изпълнението изследва разширените вокални техники по историческата и практическа траектория от западно класическо пеене през джаз импровизация до радикални и експериментални вокални практики. Разглеждат се физиологията и техническото приложение на озвучаването на лъжливите гласни връзки, мултифонията и вокалната продукция, базирана на шум, заедно със стратегиите за нотиране и документиране на нестандартни гласови звуци.
Джаз импровизацията се счита за методологичен и естетически мост, позволяващ вокална композиция в реално време, стилистична гъвкавост и изпълнителско действие.
Изследването е артикулирано чрез практическо изпълнение, включително три солови творби:
Карла Дженки: Игра на зарове (2011)
Структурирана импровизационна солова работа, изследваща случайни операции, вокална фрагментация, и перформативно вземане на решения. Пиесата поставя под въпрос представянето, произволността и нестабилната връзка между резултат и изпълнение.
Импровизация върху мултифонията (соло)
Гъвкава форма на импровизация, фокусирана върху полифонично вокално възпроизвеждане, спектрално слушане и микровариации. Изпълнението функционира като въплътена демонстрация на технически принципи, обсъдени по-рано в лекцията.
Джон Кейдж: Ария (1958), съвременно изпълнение
Представена е най-новата интерпретация на арията на Кейдж, която почита нейната неопределена рамка при интегриране:
Това представяне подчертава гласа като място на съпротива, хибридност и културно кръстосано оплождане, изравнявайки философията на „отворената форма“ на Кейдж със съвременните радикални вокални практики.
Лекцията предлага разширени вокални техники като интердисциплинарна област, обхващаща физиология, импровизация, композиция и културна критика. Чрез техническа строгост, въплътено експериментиране и изпълнение, гласът е преосмислен като множествен, нестабилен и дълбоко експресивен инструмент, способен да премине през класическа дисциплина, импровизационна свобода и радикален звуков израз.
Славо Крекович (Slavo Krekovic) е сонолог, музикант, звуков артист, куратор и изследовател, базиран в Братислава. Неговата работа е фокусирана върху алгоритмична и генеративна музика, изкуствен интелект, машинно слушане, импровизация с хардуерни и авторски софтуерни инструменти, теренни записи и пространствен звук. Той е съосновател и артистичен директор на фестивала NEXT, както и артистичен директор на A4 – Пространство за съвременна култура (A4 – Space for Contemporary Culture) и A4 Sound Lab.

Photo by Csilla Nagy
Изпълнение на алгоритмична музика
Какво се случва, когато третираме технологията по-малко като инструмент и повече като нещо, с което може да се злоупотреби – да се играе срещу него, да се хакне и да се пренасочи? Тази лекция разглежда изпълнението на алгоритмична музика (и изкуствен интелект) като практика на живо: системи, които слушат, държат се неправилно и променят ролята на изпълнителя. Наред с кратък преглед на настоящия експериментален пейзаж, ще представя моите собствени методи за инсцениране на машинна дейност, повреда и изненада.
Uncanny Canyon Live v.2
На живо се разгръща среща между изпълнителя, множество модели на невронни мрежи, обучени с данни от класическа музика, и виртуални инструменти, създавайки музикален процес, който никога не може да бъде напълно предвиден предварително. Моделите генерират възможни продължения – понякога чувани едновременно като алтернативни бъдеща, понякога разгръщащи се като отделни гласове, които се слушат и си реагират един на друг. Изпълнителят оформя, ограничава и пренасочва тяхното поведение чрез физически жестове, микрофонен входящ сигнал и променящи се набори от правила, като постоянно реагира на това, което се появява в момента.
Полученият звуков свят остава отчасти познат, черпейки от тембрите и жестовете на традиционните инструменти, но същевременно многократно надхвърля границите на човешкото изпълнение чрез екстремна скорост, плътност, наслояване и неочаквани избори на материал. Музиката обитава едно постоянно променящо се пространство между разпознаваемото и зловещото (the uncanny), между човешкия жест и машинната възможност.
