МУЗИКА И ПАМЕТ (24 – 26 април 2025)
Заповядайте на петнадесетото поредно издание на националния научен форум с международно участие АКАДЕМИЧНИ ПРОЛЕТНИ ЧЕТЕНИЯ, който ще се проведе от 24 до 26 април 2025 в зала № 48 на НМА. Темата на новото издание е МУЗИКА И ПАМЕТ. Форумът се организира ежегодно от катедра „История на музиката и етномузикология“ към Теоретико-композиторския и диригентски факултет на Академията.
* * *
XV АКАДЕМИЧНИ ПРОЛЕТНИ ЧЕТЕНИЯ
МУЗИКА И ПАМЕТ
национална научна конференция с международно участие
24 – 26 април 2025 / 10:00 часа
аудитория № 48
* * *
П Р О Г Р А М А
24 АПРИЛ (ЧЕТВЪРТЪК)
10:00 – 12:00
Встъпителни думи на:
Проф. д-р Сава Димитров
Ректор на Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“
Проф. д-р Александър Василенко
Декан на Теоретико-композиторския и диригентски факултет на НМА
* * *
Проф. д.н. Марияна Булева
Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий“
Музикалната теория и паметта
Magdalini Kalopana, PhD
National and Kapodistrian University of Athens
The Genre of the Symphony in Greek Art Music: Tracing Memories between Western and Eastern Europe
Prof. Katarzyna Szymańska-Stułka, PhD
Chopin University of Music – Warsaw
The Memory of the Concert’s Genre: About Toshio Hosokawa Violin Concerto “Genesis” and its Surroundings
12:15 – 13:30
Prof. Anna D’Errico
“Benedetto Marcello” Conservatory of Music – Venice
How Things Come Back: Moment and Remembrance in Morton Feldman’s “Triadic Memories”
James Batty, PhDs
Royal Academy of Music – London
Microtonality and the Imperfection of Memory: Using Alternative Tonality to Evoke Unknowable Times and Places
14:30 – 16:00
Доц. д-р Димитър Колев, д.м.
Югозападен университет „Неофит Рилски“ – Благоевград
Д-р Наталия Христова-Крачанова
Национална музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“
Невроизобразяване чрез sWLORETA qEEG на ефекта от музикалноритмична терапия върху паметовите механизми при пациент със Синдром на дефицит на вниманието
Гл. ас. д-р Валентин Калинов
Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“
Мигновението на паметта и фантазмът на музиката: опит върху „малката фраза“ от Соната за пиано и цигулка на Вентьой
Доц. д.изк. Мария Костакева
България/Германия
За мястото на българската музика в чуждестранните енциклопедии, за „остарелия“ епистоларен жанр и за онези, които ги няма
16:15 – 17:45
Доц. д-р Петър Керкелов
Национална музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“
Институт за изследване на изкуствата – Българска академия на науките
Музикалната памет в творчеството на Драгомир Йосифов: “Winter Instrumente I” като антиогледало на познатото
Галина Йотова
Институт по философия и социология – Българска академия на науките
За пукнатините – в памет на Драгомир Йосифов (1966 – 2024)
Д-р Албена Найденова
България/Австрия
„Всичко в нас и около нас, не само като музика, е резонанс на Духа“: в памет на Владимир Панчев – когнитивни, образни и емоционални аспекти
* В края на доклада ще бъде представена последната композиция на Владимир Панчев „Приближаване“ в изпълнение на Албена Найденова (сопран) и Мариане Рьоне (виола д’аморе).
18:00 – 19:30 / Концертна зала на НМА
Клавирен рецитал на АННА Д’ЕРИКО (Италия)
В програмата: Мортън Фелдман – “Triadic Memories” (1981)
* Концертът се осъществява в сътрудничество с Италианския културен институт в София.
* * *
25 АПРИЛ (ПЕТЪК)
10:00 – 11:30
Акад. проф. д.н. Светлана Куюмджиева
Институт за изследване на изкуствата – Българска академия на науките
Песнопенията „Българка“ / „Българката“ / „Българчица“ – памет за реално възпята личност?
Доц. д-р Любомир Игнатов
Софийски университет „Св. Климент Охридски“
Потомци на българската царска фамилия Асеневци в попрището на църковната поезия и музика
Проф. д-р Елена Кутева
Национална музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“
Универсални послания чрез/в българската народна песен
11:45 – 13:15
Проф. д-р Анда Палиева
Национална музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“
Паметта за стара музика в Новата музика на късния български ХХ век
Гл. ас. д-р Петя Цветанова
Национална музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“
Българската оратория през 70-те години на XX век като монумент. „Похвално слово за Константин философ, наречен Кирил“ на Константин Илиев, „Старобългарски хроники“ на Георги Минчев и „Житие и страдание грешнаго Софрония“ на Симеон Пиронков
Проф. д-р Снежина Врангова
Национална музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“
Траектории на паметта в „Паметта на едно пиано“ от Симеон Пиронков
14:30 – 16:30
Проф. Михаил Неделчев
Нов български университет
Памет за слушана музика в есеистика, лирика и мемоаристика
Ния Бонева
Национална музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“
Къснотоналната хармония: памет и измамени очаквания. Хуго Волф – „Herr, was trägt der Boden hier“
Доц. д-р Деян Статулов
Институт за изследване на изкуствата – Българска академия на науките
Музикалното наследство на Борис Карадимчев в българското кино
Д-р Майя Райкова
Народно читалище „Д-р Петър Берон – 1926“
Модалността и поетичният текст в песнопенията на св. Хилдегард
* * *
26 АПРИЛ (СЪБОТА)
10:00 – 12:00
Гл. ас. д-р Полина Антонова
Институт за изследване на изкуствата – Българска академия на науките
Памет за творческото участие на Хенрих Визнер в практиката на популярните концерти
Гл. ас. д-р Зорница Димитрова
Институт за изследване на изкуствата – Българска академия на науките
Ранните публикации на Георги Златев-Черкин: липсващи страници от паметта за вокалнопедагогическа мисъл в България
Гл. ас. д-р Диана Данова-Дамянова
Институт за изследване на изкуствата – Българска академия на науките
Петър Ступел в паметта на съвременниците си: от талантливия пианист до успешния импресарио
Проф. д-р Юлиан Куюмджиев
Академия за музикално, танцово и изобразително изкуство „Проф. Асен Диамандиев“
Национална музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“
Писмата на Любомир Пипков от Париж като основа за нов прочит на ранния му творчески период
12:30 – 14:00
Проф. д-р Наташа Япова
Национална музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“
Свидетелски разказ за Слав Кожухаров като извор в една история на паметта
Проф. д-р Ангелина Петрова
Национална музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“
Институт за изследване на изкуствата – Българска академия на науките
Автобиографичният музикален опус като знак за памет. Социалният апел (върху примери от Константин Илиев, Лазар Николов и Петър Керкелов)
* В края на доклада ще бъде представена новата книга на авторката „Нова музика и идеология в България (70-те – средата на 80-те години на ХХ век)“.
Проф. д-р Илия Граматиков
Национална музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“
Музикална криптография и памет. Клавирното творчество на Албена Петрович Врачанска в историческия опит
* * *
АКАДЕМИЧНИ ПРОЛЕТНИ ЧЕТЕНИЯ е национална научна конференция с международно участие, организирана от катедра „История на музиката и етномузикология“ към Теоретико-композиторския и диригентски факултет на НМА. Конференцията се провежда ежегодно от 2011, като всяко издание е посветено на определена тема с актуално значение за музикалната наука – както по отношение на нови или недостатъчно изследвани обекти, така и във връзка с прилагането на съвременна научна методология.
Всяка история, включително и тази на музиката, подлежи на нови препрочити. И не защото обектите ѝ са се променили или защото съвременните историци са по-добри от предишните, а защото днес въпросите, които се отправят към миналото, са различни от отправяните вчера. Към това по отношение на българското музикознание се добавя и обстоятелството, че именно историческото е понесло най-тежко рестрикциите на нормативната идеология, в резултат на което методът е изкривявал изследователския обект, лишавайки го от достоверност.
Това е и задачата на научния форум – да отправи критически поглед към музикалната история, да попълни изворите с нови свидетелства, да осветли тъмните места, останали такива неволно или умишлено.
Във форума участват изследователи от България и чужбина, както музиколози, така и учени от сферите на другите изкуства.
Всяка година представените на конференцията доклади се публикуват в печатен сборник.
Повече за издадените до дози момент сборници – виж: https://nma.bg/издания/академични-пролетни-четения/
* * *
Картина на плаката: Густав Климт (1862 – 1918) – „Музика“ (1895)