Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“ чества своята 100-годишнина. Учредена е под името Държавна музикална академия с Указ на Цар Борис ІІІ (№145/21.07.1921) в отговор на все по-налагащата се необходимост както от подготвени учители по пеене за училищната мрежа, така и от квалифицирани музиканти за устремно развиващата се българската музикална култура. Още през 1904 в София е открито частно музикално училище, което през 1912 става държавно. Негов директор е Димитър Хаджигеоргиев, по-късно и пръв директор на Академията. Обединяваща в двата си отдела средното и висшето музикално образование, тя привлича все повече ученици и студенти. Преподаватели в нея стават тогава най-изтъкнатите фигури на музикалното изкуство у нас: Димитър Радев, Петко Наумов, Хенрих Визнер, Иван Вульпе, Никола Стефанов, Иван Цибулка, Тодор Торчанов, Иван Торчанов, Добри Христов, Васил Стоин, Никола Атанасов, Андрей Стоянов. Сред първите й възпитаници са личности като Любомир Пипков, Асен Карастаянов, Веселин Стоянов, Светослав Обретенов, Филип Кутев, Марин Големинов, Панка Пелишек, Тамара Янкова, Цветана Табакова, Васил Лолов, Михаил Балкански, Васил Чернаев, Георги Златев-Черкин. Във фокуса на педагогическата и творческата дейност на Академията е класическото музикално наследство, като заедно с това приоритет получава и утвърждаващото се българско композиторско творчество. Още в края на първата учебна година ръководството отправя апел до българските композитори да предоставят на библиотеката на Академията своите произведения, които да се изпълняват на публични концерти. По това време се появяват и първите научни изследвания, преди всичко в областта на музикалната фолклористика.
От самото начало на съществуването си Държавната музикална академия (ДМА) играе важна роля за популяризиране на музиката чрез публичните прояви на своите възпитаници и преподаватели. За кратко време тя израства не само като образователна институция, но и като културен център. Редовната концертна дейност на ДМА и все по-големият обществен интерес към музикалното изкуство довеждат до създаването през 1928 г. на Академичния симфоничен оркестър (АСО) с диригент Саша Попов и на Дамския хор с диригент Добри Христов. Съставен от най-добри инструменталисти – преподаватели и студенти (общо 65 музиканти), – АСО започва своята дейност с амбиция и размах. До 1935 той изнася над 100 публични концерта с творби от европейския и руския класически репертоар и на младата българска композиторска школа. Оркестърът дава възможност за изява на много млади български инструменталисти и певци, като редовно гостуват и чуждестранни диригенти и солисти. През 1934 г. започва да излиза списание „АСО“ – орган на Академичния симфоничен оркестър, където се публикуват музикалнонаучни статии и студии. На страниците на списанието се провежда исторически значимата дискусия по проблемите на националния стил в българското музикално творчество. Когато през 1936 се основава Царският военен симфоничен оркестър с диригент Саша Попов, състоящ се изцяло от музиканти професионалисти (80 оркестранти), той е комплектуван въз основа на АСО и на Гвардейския духов оркестър. От 1944 Царският оркестър се преименува на Софийска филхармония.
През 30-те години на ХХ век в Академията постъпват като преподаватели композиторите Панчо Владигеров, Веселин Стоянов, Марин Големинов, Асен Карастоянов; цигуларите Никола Абаджиев, Тодор Въжаров, Владимир Аврамов, Христо Обрешков; пианистите Димитър Ненов, Панка Пелишек, Тамара Янкова; виолончелистите Константин Попов, Константин Кугийски; обоистът Васил Спасов, фаготистът Атанас Гърдев, певците Христо Бръмбаров и Людмила Прокопова, музиколозите Стоян Брашованов и Стоян Джуджев и др. През 1936 г. висшият курс на обучение в ДМА е увеличен от три на четири години, като обучението се провежда в два отдела – Отдел за подготовка на учители по музика и Отдел за подготовка на инструменталисти и певци.
През 1954 г. ДМА се преименува в Българска държавна консерватория (БДК) и се преструктурира в три факултета: Теоретико-композиторски и диригентски, Инструментален и Вокален. През 1955 се създават щатен хор и щатен симфоничен оркестър (наследник на АСО), необходими за учебната работа по хорово и оркестрово дирижиране. Към Вокалния факултет се основава Оперна студия (1950) и Учебен оперен театър (1964) – днес Учебен музикален театър. Следдипломни майсторски класове към Вокалния и Инструменталния факултет осигуряват по-нататъшната квалификация на завършилите студенти. През 1995 БДК приема името Държавна музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“ в чест на именития български композитор и педагог, а от 2006 става Национална музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“.
До днес Академията запазва структурата си от три факултета. Преподаватели в нея са изтъкнати музиканти и музикални изследователи, чийто професионализъм се измерва с присъствието им на международната музикална сцена и с активния научен обмен. Това е предпоставка за качеството на обучение и стимул за развитие на студентите.
* * *
НМА е музикалнообразователен и културен център, чиято основна мисия е професионалната подготовка на кадри, работещи във всички области на музикалното изкуство. Обучението се провежда в три образователно-квалификационни степени: бакалавър (четири години), магистър след средно образование (пет години), магистър след бакалавър (една или две години) и доктор (три години).
В НМА се изучават над 90 специалности, чиито програми периодично се обновяват според съвременните образователни, творчески, научни и педагогически стандарти. На студентите е предоставена възможност редовно да се изявяват на концерти и в сценични постановки, да участват в научни форуми и да публикуват в изданията на Академията – печатни и електронни. В допълнение към учебния процес се организират многобройни майсторски класове и извънредни лекционни цикли на изтъкнати български и чуждестранни музиканти и музиколози.
Поради спецификата на музикалното образование в НМА лекциите по основните специалности на студентите се провеждат индивидуално. Изключително внимание се отделя на самоподготовката, както и на практическото приложение на придобитите знанията. Студентите участват в учебен оркестър, курсов хор, учебен музикален театър, камерни състави. На разположение на обучаващите се диригенти са Академичният симфоничен оркестър, Камерният хор „Проф. Георги Димитров” и Големият смесен хор.
Академията има свое издателство и свой печатен орган – Алманах, продължител на издавания в миналото Годишник. Материалите от ежегодно провежданите научни конференции се издават в поредиците „Академични пролетни четения“, „Интегрална музикална теория“ и „Докторантски четения“. През последните години се финансират и множество проекти за обогатяване на музикалнотеоретичното знание – публикуват се монографии, нотни издания, учебници и учебни помагала. Специално електронно издание за студентски научни разработки е Studentum opera scripta.
НМА разполага с 3 концертни зали, с 2 органа (един в голямата зала и един малък за учебна работа), както и с множество високотехнологично оборудвани аудитории.
В НМА е най-богатата в България специализирана музикална библиотека с фонотека, член на Международната асоциация на музикалните библиотеки. Библиотеката притежава над 100 000 броя книги и нотни издания и над 17 000 звукозаписа. По национален лиценз получава достъп до научна информация чрез разработените и поддържани за тази цел световни бази данни – Science Direct, Scopus, Web of Knowledge, Web of Science. За постигане на по-пълна информационна осигуреност Библиотеката предоставя чрез заплатен от Академията абонамент достъп до JSTOR (дигитален репозиториум на академични списания от цял свят) и Oxford Music Online. НМА има и договор с американската компания Alexander Street Press (част от ProQuest) за достъп до музикалните й колекции и за въвеждане в нея на произведения от български композитори – преподаватели в Академията.
НМА е в договорни творчески отношения с чуждестранни висши училища за музика и все повече разширява обхвата на контакти и сътрудничества. Член е на Асоциацията на висшите училища за изкуства (AEC) със седалище в Брюксел и осъществява активна мобилност и обмен на студенти и преподаватели по програмата ERASMUS.