ДОКТОРАНТСКИ ЧЕТЕНИЯ 2026 (18 – 19 МАЙ)

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Катедра „История на музиката и етномузикология“ към Теоретико-композиторския и диригентски факултет в Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“ за четиринадесети път организира научната конференция „Докторантски четения“, която ще се проведе на 18 и 19 май 2026 от 9:00 часа в зала № 48.

ПРОГРАМА НА КОНФЕРЕНЦИЯТА 

ДОКТОРАНТСКИ ЧЕТЕНИЯ 2026

18 МАЙ 2026, ПОНЕДЕЛНИК, ЗАЛА № 48

ПЪРВО ЗАСЕДАНИЕ, 09:00 – 10:00

 

1. Денислав Димитров – Технологични иновации в популярната музика и ролята им за комерсиализацията на продукта
2. Борис Радилов – Исторически и практически аспекти на звукозаписния процес. Адаптация на музикантите към мониторинговия инструментариум в звукозаписна среда
3. Диян Найденов Генчев – Адаптивни стратегии на Radio France за създаване и дистрибуция на триизмерна фонограма: запис на симфоничен оркестър и хор посредством микрофонни техники за имерсивно аудио
4. Ма Хаотиен – Ролята на изкуствения интелект на сцената на класическата музика
5. Чен Фейхуан – Използване и нагласи към AI инструменти сред студенти по вокално изкуство: наблюдения върху китайски студенти в НМА

 

ВТОРО ЗАСЕДАНИЕ, 10:10 – 11:00

6. Добрина Йосифова-Икономова – Развитие на оперетното изкуство в България. Европейско влияние
7. Станислава Ризова – Проблематика на двуединството режисьор – либретист в музикално-сценичната практика. Психологически, концептуални и драматургични измерения на творческия процес
8. Ли Уънхай – Приложение на белкантовия стил в китайски оригинални мюзикъли: анализ на арията „Сърце“ от мюзикъла „Пеперудата“
9. Пламена Гиргинова – Трансформацията на песента като музикална форма в края на XIX и началото на XX век – специфики на жанра в песенното творчество на композиторите Густав Малер, Рихард Щраус и Хуго Волф

 

ТРЕТО ЗАСЕДАНИЕ, 11:10 – 12:00

 

10. Яна Костова – Музиката в живописта на Алцек Мишев
11. Инес Симеонова – Стилът и творческият път на Гражина Бацевч в контекста на развитието на полската култура през XIX и XX век. Мястото ѝ сред основните полски представители на епохата
12. Деян Великов – Оркестровите откъси за контрабас от В.А.Моцарт като фундаментален елемент при провеждане на конкурсен изпит за заемане на длъжност в оркестър
13. Гонг Уейхао – Музикален анализ и изследване на интерпретацията на вариациите за контрабас „Nel cor più non mi sento“ от Джовани Ботезини

 

ОБЕДНА ПОЧИВА, 12:00 – 12:30

 

ЧЕТВЪРТО ЗАСЕДАНИЕ, 12:30 – 13:30

 

14. Велислав Стоянов – Композиционни подходи в съвременната българска творба за тромбон: „Двоен концерт за тромпет, тромбон и симфоничен оркестър“ от проф. Христо Йоцов
15. Суън Юен – Пътят на медните духови инструменти на Изток. Развитие и установяване на тромбона в Китай
16. Хоу Юсян – Проучване на техниката легато при изпълнение на тромпет и в учебната практика по тромпет – на примера на произведението „Красотата на нощната степ“
17. Мартин Савелиев – Дуетът като ансамбъл
18. Ян Де – Изследване на музикални техники, творческо съдържание и художественото изразяване в Концерт за кларинет на Карл Нилсен
19. Ли Дзяю – Стилови характеристики и технически трудности в първа част с каденца на Концерт за кларинет и оркестър от Арън Копланд

 

ПЕТО ЗАСЕДАНИЕ, 13:40 – 14:30

20. Дария Ангеловска – Възможни подходи при интерпретацията на арфовата партия в Концерта за флейта, арфа и оркестър в до мажор (КV 299) от Моцарт
21. Сун Йубо – Хелмут Лахенман: „Инструментална конкретна музика“ и „Напрежение — за виолончелист“
22. Ли Дзъхан – Басовият звуков пласт в китайския традиционен оркестър и процесът на въвеждане и утвърждаване на виолончелото в състава му
23. Ву Юемей – Пионерът в национализирането на китайското виолончелово творчество Уан Лянсан и неговото произведение “Песен за събиране на чай”
24. Лу Джей – Педагогически ракурс към концертите за виола на Алесандро Ролла

 

ШЕСТО ЗАСЕДАНИЕ, 14:40 – 15:30

25. Тодор Язовалийски – Устройство, звукови специфики и изпълнителско приложение на електрическите китари тип „Телекастър“ и „Стратокастър“ в блус и рок музиката от 60-те до 90-те години на XX век
26. Евден Димитров – Еволюцията на перкусивните техники на бас китара от края на XIX до началото на XX век
27. Мина Сучева – Шансонът в съвременна Франция – от традиции към иновации в жанра
28. Мън Пейпей – Анализ на телевизионната вокална творба на Уанг Липиг „Песен за погребаните  цветя“

 

СЕДМО ЗАСЕДАНИЕ, 15:40 – 16:30

29. Ли Мингъ – Сравнително изследване на хоровото изпълнение и стиловите особености на българската и монголската народна музика в Китай
30. Джан Ютон – Хоровото изкуство в Китай през 30-те години на XX век
31. Сун Ибин – Стилови характеристики и диригентски анализ на адаптирани народни хорови творби и произведения върху класическа поезия
32. Сю Мънг – Ранният път на китайското народно песенно хорово аранжиране: Концепции, методи и граници на стилова имитация
33. Жао Шинменг – Западният ораториален модел в китайското вокално творчество – за ораторията „Песен за вечната жалба“ на Хуан Дзъ

 

ОСМО ЗАСЕДАНИЕ, 16:40 – 17:30

 

34. Лу Дзюнда – Система за обучение по солфеж през XX век в Китай
35. Уан Сюдун – Клавирното образование в Китай между 1949-1966 г.
36. Цин Ичуан – Изпълнителските технически особености и педагогическата стойност на творбата за цигулка и пиано „Сюита“ от Парашкев Хаджиев
37. Луо Зисин – От „Пи хуан“ до черно-белите клавиши – диалог между оперната естетика и клавирната лексика в пиесата за пиано „Пи хуан“ от Джан Джао
38. Уан Тиеншу – Китайският елемент в клавирната творба „Шанхайска трагедия“ от Ейбрам Чейзинс

 

***

19 МАЙ 2026, ВТОРНИК, ЗАЛА № 48

ПЪРВО ЗАСЕДАНИЕ, 09:00 – 09:50

39. Стоян Караиванов – Изпълнителски практики в Tango Nuevo
40. Дзячун Зоу – Жанров синтез и художествена синергия в „Шумът на вълните”от Уан Лисан – музикален символизъм и изпълнителска интерпретация
41. Мън Дзясин – Естетически измерения на китайския национален стил в “Сто птици отдават почит на птицата Феникс” от Уан Дзиенджонг. Философски и музикални аспекти на интерпретацията
42. Йен Ни – Китайската народна ударна музика в България: културен обмен и сценично присъствие през погледа на китайския студент
43. Лю Нан – Симфонична реализация на клавирния съпровод в избрани фрагменти от китайската национална опера „Планината Имън“: анализ на фактурата и художествена реализация в арията „Дъщерята на Имън“ от четвърто действие

 

ВТОРО ЗАСЕДАНИЕ, 10:00 – 11:00

 

44. Жонг Генгюе – Структурно сливане на китайски и европейски музикални езици – на примера на четири съвременни концерта за традиционни инструменти
45. Ли Дзяхуей – Особености на произношението в контекста на фонетичните правила ,,13 джъ” (十三辙)
46. Янг Анди – Сравнително изследване на влиянието на фонетичната структура на италианския и китайския език върху вокалната техника и изпълнителската изразност в теноровото оперно пеене
47. Уан Юнин – Символика и образност в поезията на Су Шъ като основа за съвременната китайска художествена песен
48. Хоу Менгфей – Изследване на взаимовръзката между съчуанското пеене цин-ин и местната култура в Съчуан
49. Лиу Син – Трудности и решения при пеене на китайски език с белкантова техника: изследване върху художествената песен „Фениксова шнола“ по старокитайска поезия

 

 

ТРЕТО ЗАСЕДАНИЕ, 11:10 – 12:00

50. Зоу Хан – Звуковият „диалог“ между китайски и западни инструменти в „Dui Ge“ за камерен състав от Джоу Лонг
51. Уанг Юунфейянг – От западен към китайски национален оркестър: инструментални и оркестрационни особености в произведението „Танцова музика на народността яо“ от Пън Сюън
52. Лиу Юсян – Изследване на стилистичните характеристики на симфониите на Сиан Синхай, композирани в Китай
53. Люй Хончао – Оформяне на естетическото усещане при изпълнението на пиеси за пиано – обработки на китайски народни инструментални мелодии
54. Чен Ксионг – Примери за интеграция на характерни китайски инструменти в клавирния тип фактура в творчеството на Цуй Шигуан

 

ОБЕДНА ПОЧИВА, 12:00 – 12:30

 

ЧЕТВЪРТО ЗАСЕДАНИЕ, 12:30 – 13:20

 

55. Йе Дзифан – Изследване на хармоничния план и клавирната фактура в художествената песен „Пролетна мисъл“ на Хуанг Зи
56. Чън Лин – Музикален и изпълнителски анализ на арията на Изабела от операта „Италианката в Алжир“ и основните стилови и вокално-технически особености на мецосопрановите роли в творчеството на Джоакино Росини
57. Уанг Джинг Джинг – Музикално-вокален анализ на образа на Цзъцзюн от операта „Изгубена любов“ от Ши Гуаннан: различни изпълнителски версии на арията „Радостно очакване“
58. Фу Кайюан – „Трите желания на розата“ като важен показател за формирането на зрелостта на китайската художествена песен: анализ на творческите характеристики и историческото значение
59. Ли Джин – Анализ върху употребата на сценичните реплики в операта „Войната на първи август“ на композитора Луан Кай

 

 

ПЕТО ЗАСЕДАНИЕ, 13:30 – 14:20

60. Чи Тиендз – Приложение на песенния цикъл „Зимен път“ от Франц Шуберт във вокалното обучение – с фокус върху първата песен „Лека нощ“
61. Дзя Ху – Белкантовата вокална интерпретация в контекста на пекинския оперен стил (дзинцян): анализ на произведението „Су Сяосяо“
62. Дун Илин – Ролята на вокалната техника в изграждането на образите на Тоска и Юйдзи в кулминационни драматични моменти
63. Лу Сяйен – Баритоновите роли в операта: сравнителен анализ на граф Алмавива и Енрико Аштън
64. Ян Аошуе – Изследване на приложението на вокалните техники на китайската традиционна опера в изпълнението на народната песен „Жасминов цвят“

 

ШЕСТО ЗАСЕДАНИЕ, 14:30 – 15:20

65. Гуо Дзицин – Анализ на китайските елементи в либретото на операта „Турандот“
66. Джанг Син – Музикално-драматургична специфика на централния мъжки образ Лин Шън в китайската национална опера „Планината Имънг“ － анализ на арията „Любовта е вечна“
67. Дзя Хао – Лиричното и драматичното начало: сравнително изследване на баритоновото вокално изпълнение в две китайски опери
68. Джун Цин – Триптихът на елегията в сопрановата роля на Хайтан от операта „Планината Имен“ от китайския композитор Луан Кай
69. Ма Сяохан – Драматургичният образ на Сиър в китайската опера „Белокосото момиче“ и неговото вокално въплъщение

 

СЕДМО ЗАСЕДАНИЕ, 15:30 – 16:20

 

70. Ли Сиху – Вокален израз и художествени характеристики на мецосопрановата роля в китайската опера „Пустинята“ от Дзин Сян
71. Джанг Руожин – Арията „Вятърът носи самота“ от операта „Шангши“ през погледа на вокалния корепетитор
72. Джан Синбао – Изследване на моделите за разпространение на китайската бамбукова флейта по света
73. Джоу Джинйао – Сравнителен анализ на музикалните пиеси за флейта и пиано на: Уанг Уей – „Слънце грее над Тяншан“, Доплер – „Унгарска пасторална фантазия“, и Благовеста Константинова – „На село“
74. Ванг Юбо – Аналитични подходи и влияние на Линнанската регионална музика в клавирната пиеса „Паднали цветя“ на Йе Сяоган

***