
Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“ представя една от най-обичаните опери в световния репертоар – „Бохеми“ от Джакомо Пучини.
Под режисурата на д-р Огнян Драганов и с музикално ръководство на проф. д-р Деян Павлов, младите оперни певци от Вокалния факултет ще представят вълнуващата история за любовта, приятелството, мечтите и саможертвата сред артистичния свят на Париж от XIX век.
В ролите: Галияна Димитрова, Габриела Йорданова, Пан Менчи, Чи Тиендзъ, Дзяминг Хъ, Явор Добрев, Мо Сиджин, Джу Маочанг и Фей Чен.
На рояла: ст. преп. Евелина Станчовска и преп. д-р Василена Атанасова.
Хорът е съставен от студенти и докторанти към Вокалния факултет на НМА, с диригент Симон Павлов.
4 юни 2026 г. (четвъртък), 18:00 ч.
Концертна зала на НМА, бул. „Евлоги и Христо Георгиеви“ №94
Вход свободен
СЪДЪРЖАНИЕ
Действащи лица
Родолфо, поет – тенор – Пан Менчи
Мими, шивачка – сопран – Галияна Димитрова
Марчело, художник – баритон – Чи Тиендзъ
Шонар, музикант – баритон – Хъ Дзямин
Колин, философ – бас – Явор Добрев
Мюзета, певица – сопран – Габриела Йорданова
Беноа, хазяин – бас – Джу Маочанг
Алсиндоро, градски съветник – бас – Мо Сиджин
Парпиньол, продавач на играчки – тенор – Фей Хуан Чен
Сержант митничар – бас – Филип Иванов
Действието се развива в латинския квартал на Париж около 1830 година.
Първо действие
В мансарда в Латинския квартал на Париж, в навечерието на Коледа, художникът Марчело и поетът Родолфо се опитват да се стоплят, изгаряйки страници от последната пиеса на Родолфо (след като идеята за изгарянето на някоя от картините на Марчело е била отхвърлена, защото боята ще мирише). Не след дълго към тях се присъединяват техните приятели – философът Колин и музикантът Шонар. Последният донася храна и пари, защото е работил няколко дни за богат англичанин. Докато всички се радват на придобитото „състояние“, на вратата се почуква. Това е Беноа – техният хазаин, който е дошъл да си прибере и без това закъснелия наем. Черпейки го с вино, приятелите го карат да си признае изневерите и в знак на възмущение го изхвърлят от стаята си. Колин, Шонар и Марчело тръгват към кафе „Момюс“. Родолфо остава вкъщи, за да довърши статията си, като им обещава да се присъедини към тях съвсем скоро.
Чува се тихо почукване на вратата и се появява една от съседките – Мими, красива млада жена. Нейната свещ е изгаснала от вятъра и тя иска огън, за да я запали. Мими е бледа и видимо се чувства зле. Родолфо ѝ предлага малко вино и запалва свещта ѝ. Тя си тръгва, но след миг се връща, защото е изгубила ключа си, докато е била в стаята на Родолфо. Двамата започват да го търсят в тъмното, защото и двете им свещи са изгаснали.
Родолфо е впечатлен от красотата и нежността на Мими, намира ключа ѝ, но го скрива в джоба си. Хваща я за ръката и ѝ разказва своите мечти под лунната светлина. В отговор Мими му обяснява, че води обикновен и самотен живот, бродирайки цветя. Тя обожава пролетта, поезията и красивите моменти в живота. Отвън се чуват гласовете на приятелите на Родолфо, които го карат да побърза и да се присъедини към тях в кафе „Момюс“. Той им отговаря да запазят две места за него и им казва, че ще бъде там съвсем скоро. Родолфо и Мими, силно привлечени един от друг, излизат, за да се присъединят към останалите.
Второ действие
В Латинския квартал текат празненства. По пътя към кафе „Момюс“ Родолфо купува на Мими розово боне (вид шапка), за каквото тя винаги е мечтала. Колин си купува закърпено палто. В кафето влиза бившата приятелка на Марчело – Мюзета, придружавана от своя възрастен ухажор Алсиндоро. Тя все още има чувства към Марчело, както и той към нея, но той се опитва да не ѝ обръща внимание, докато тя го провокира с песен за това колко популярна е сред мъжете. За да се отърве от Алсиндоро, Мюзета се преструва, че я болят краката, и го изпраща при обущаря. Когато той излиза, тя се хвърля в обятията на Марчело. Групата младежи си тръгва от кафето, оставяйки на Алсиндоро голямата си сметка.
Трето действие
В предградията на Париж, призори, в мразовита зимна утрин, Мими пристига в хана, където Мюзета и Марчело живеят заедно. Мими разкрива на Марчело, че не може повече да остане с Родолфо заради неговата постоянна ревност. От хана излиза Родолфо, който е прекарал нощта там. Мими се скрива от него. Поетът казва на Марчело, че иска да прекрати връзката си с Мими, защото тя е кокетка и флиртува с всички, поради което често се карат. Марчело усеща, че приятелят му не е искрен. Впоследствие Родолфо разкрива истинската причина за желанието си да се раздели с Мими. Тя е много болна и той се притеснява, че здравето ѝ ще се влоши още повече, ако тя остане при него в неговата бедна и студена мансарда.
Кашлицата на Мими я издава и тя излиза от скривалището си. Родолфо е смутен от факта, че неговата любима е чула всичко. Тя му казва сбогом, но в крайна сметка двамата решават да останат заедно до пролетта, защото зимата е твърде студен и самотен сезон за раздели. През това време Марчело чува, че Мюзета се смее закачливо, и се втурва в хана да види с кого флиртува тя. Двамата се скарват и се разделят, докато Мими и Родолфо решават да останат заедно до настъпването на пролетта.
Четвърто действие
Месеци по-късно в мансардата Марчело и Родолфо оплакват своята самота след раздялата с любимите си. Колин и Шонар влизат, предлагайки малко храна. Четиримата бохеми решават да си устроят въображаем банкет. Те танцуват в стаята, шегуват се и се смеят, дори си организират импровизиран дуел. Тяхното оживление бързо приключва, когато Мюзета влиза с новината, че Мими идва по стълбите и е много зле.
Слабата и пребледняла Мими е положена да легне. Мюзета сваля обиците си и кара Марчело да ги заложи, за да вземе пари за лекар. Колин решава да продаде своето ценно старо палто, за да помогне с разходите. Всички излизат и в стаята остават само Мими и Родолфо. Те си спомнят как са се срещнали и си признават колко много се обичат. Обещават си да останат завинаги заедно.
Останалите се връщат с маншон, който да топли студените ръце на Мими (нейното последно желание), и с новини от доктора, който ще дойде съвсем скоро. Мими започва да кашля и докато Родолфо за момент се е отдалечил от леглото ѝ, Шонар забелязва, че вече е късно за лекар – Мими е мъртва. Всички разбират това, освен Родолфо, който смята, че тя си почива и не иска да приеме истината. Когато я осъзнава, той отчаяно извиква името ѝ.