Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“ организира Академичен конкурс по виолончело „Професор Здравко Йорданов“, който ще се проведе на 2 и 3 ноември 2025 г. в зала „Димитър Ненов“.
Програма:
Първи тур: неделя, 2 ноември 2025 г., 13:00 ч.
Втори тур: понеделник, 3 ноември 2025 г., 10:00 ч.
Място на провеждане: Зала „Димитър Ненов“, Национална музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“
Жури: проф. Анатоли Кръстев (председател), проф. д-р Цветомир Лазаров, проф. д-р Атанас Кръстев, д-р Теодора Атанасова, Йордан Стойчев
Награди:
Първа награда – 400 лв.
Втора награда – 300 лв.
Трета награда – 200 лв.
Специална награда „Проф. Здравко Йорданов“ – 500 лв.
Конкурсът има за цел да създаде реална конкурсна среда и здравословна конкуренция между студентите, като им даде възможност да натрупат ценен опит в подготовката за участие в национални и международни конкурси, както и при прослушвания за професионална реализация.
Академичният конкурс привлича вниманието към високите постижения и изпълнителските умения на студентите по виолончело в НМА, като предоставя поле за изява и стимулира тяхното артистично и професионално развитие. Част от наградния фонд включва възможности за концертни участия на лауреатите като солисти с оркестрите на Академията.
ЗДРАВКО ЙОРДАНОВ
Виолончелист, педагог
Здравко Йорданов е роден в София. Завършва Държавната музикалната академия (днес Национална музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“) като ученик на проф. Константин Попов, а след това специализира в Московската консерватория при Мстислав Ростропович.
От 1955 г. Йорданов започва преподавателска дейност – отначало в Софийското музикалното училище. След 12 години е вече доцент, а от 1974 г. – професор по виолончело в Българската държавна консерватория.
Като педагог се ползва с изключителен авторитет, възпитава няколко поколения великолепни виолончелисти. Известна е и дейността на ансамбъла от 12 негови възпитаници виолончелисти. Здравко Йорданов споделя опита си във фундаменталния си труд в три тома „Виолончелова техника“.
Освен като концертиращ артист, Здравко Йорданов има блестящи изяви и като камерен изпълнител, заедно с Георги Бадев и Антон Диков той участва в клавирно трио с много концертни изяви в цялата страна, а една година е част и от квартет „Аврамов“.
Името му се свързва днес с най-високи постижения в изпълнителското изкуство и във възпитанието на няколко поколения български челисти, които свирят във всички наши оркестри. Има и не малко пръснати по света.
Проф. Здравко Йорданов е този, който изгражда стабилно виолончеловата ни школа върху основите, положени от неговия учител проф. Константин Попов. Той се грижи действителната професионална взискателност да стане норма в класовете му и в целия път нататък на неговите ученици. Към това включва и интелектуалния процес в музицирането, което не остава на нивото на интуитивното, емоционално изживяване.
Вестник „Култура“: „Красотата и страданието в творчеството като че белязаха целия му път. Самият Здравко Йорданов бе много красив човек. Той бе и голям естет в музиката. Естетиката му почиваше на невероятната му култура, с която никога не парадираше и която при него се разбираше от само себе си. Обичаше красотата и действително страдаше, когато тя отсъстваше.
Страданието бе друга страна на живота му. За големия български виолончелист, за сътвореца на десетки произведения (много са композиторите, чиито творби за виолончело поначало са сред най-доброто, създадено от тях, благодарение на професор Здравко Йорданов) именно страданието, болката, неудовлетвореността сякаш бяха нормалното състояние. Състояние, което изостря сетивата и провокира творчеството. За него и самото виолончело имаше характер на страдалец. Дали затова бе рядък музикант и изключително дълбок инструменталист?
Бе великолепен интерпретатор, но и унищожително самовзискателен. Тъкмо тази негова черта бе причината да се откаже да свири друго, освен българска музика. Отдаде се на идеята за приоритета на виолончеловия звук в националната музика.
Бе също така рядък педагог. Неговите ученици са по цял свят; една от най-красивите му звукови идеи в последните му педагогически години бе ансамбълът от 12 виолончели на неговия клас; учениците му имаха привилегията да ги ръководи от първия пулт, а композиторите – да напишат творби за ансамбъла.
Бе уникален, толерантен събеседник, увличаше се от философия и история; спореше меко, благо, но с факти и аргументи. В този смисъл от него се излъчваше най-качествен, рядък, европейски академизъм.“.
(5 април 1931 – 2004)
Източници: Йорданова, Красимира, „Спомен за проф. Здравко Йорданов“
Тихова, Силвия, „90 години от рождението на проф. Здравко Йорданов“
в-к „Култура“
Снимка: Дигитална колекция „Фотоархив“ на Национална музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“
Доставчик данни: Държавна агенция „Архиви“
