100 години Национална музикална академия (2021)

Излезе от печат сборникът с научни публикации върху темата за 100-годишнината на Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“. В него са представени докладите от единадесетите Академични пролетни четения на катедра „История на музиката и етномузикология“.

Сборникът се открива с незавършения текст от изследването „100 години висше институционално музикално образование в България“ на внезапно напусналия ни колега – забележителния пианист проф. д-р Ростислав Йовчев. След тази прекъсната прелюдия следват доклади, групирани в няколко тематични кръга.

Първият е посветен на големите личности, положили основите на преподаването и разгърнали научните и художественотворчески дисциплини в Музикалната академия. Докладът на проф. д-р Наташа Япова „За личността, академичното дело и житейската съдба на Стоян Брашованов“ представя приноса на първия професионален музикален историк в България, приложил оригинален метод за преподаване на история на музиката. С идеологическото отхвърляне на идеите му и основаната върху тях негова „История на музиката“ Брашовановият принос така и не получава в комунистическия режим дължимото осмисляне върху собствената почва на нашата скоро родена музикалноисторическа наука.

Върху понятието, науката и предмета народна музика разсъждава проф. д-р Горица Найденова („Народната музика и дисциплината „народна музика“ в ДМА в контекста на времето“), акцентирайки върху изключителната роля на Стоян Джуджев като откривател, учен и педагог, създал критерии и правила за извеждането на една безписмена и актуална обредна практика в строга музикална наука.

Стоян Джуджев е „героят“ и на изследването на проф. д-р Ангелина Петрова „Рецепцията на теорията за античния произход на неравноделността (Добри Христов, Стоян Джуджев) във възгледа на Оливие Месиан“. Авторката въвежда за пръв път у нас информацията, че през 1992 Месиан е посветил специална глава в своя „Трактат за ритъма, тембрите и орнитологията“ на Стоян Джуджев и застъпвания от него възглед за античния произход на българската неравноделност (Месиан коментира таблица, атрибуирана като таблица на Стоян Джуджев, сравнявайки изведените от античната метрика западноевропейски пропорции и неравноделните (хемиолови) такива – например хорей, предаден като 2:1 в европейската нотация и като 3:2 в неравноделността. Цитирани от Месиан са и песенни примери на големия български учен.

На историята на преподаване на църковна музика и на личностите, допринесли за развитието на дисциплината, е посветено изследването на гл. ас. д-р Георги Еленков, озаглавено „Източноправославната музикално-богослужебна традиция и обучението в Музикална академия“. За първи път той въвежда редица имена, преподавали в Академията, най-напред Христо Попстоянов, преподавател по църковно-славянски език с църковен устав още с основаването ѝ през 1921. Предметът по-късно се преименува на източно пеене и църковен ред, а преподаватели са Георги Попвасилев, Георги Шкутов, Петър Динев и Ангел Попконстантинов. Георги Еленков привежда документ от февруари 1945 за отмяната на предмета от ректора Стоян Стоянов по нареждане на Просветното министерство, както и протокол за възстановяването му от заседание на катедра „Дирижиране“ от 12.01.1994. Преподавател става Мирослав Попсавов. Днес с името църковна музика и богослужебен ред предметът се преподава от Георги Еленков.

„Раждането на българската певческа школа. Първите педагози“ е тема на доклада на Милена Николаева, която припомня делото и заслугите на Константин Михайлов-Стоян, Димитър Попиванов, Драгомир Казаков, Иван Вульпе, Пенка Тороманова, Мара Маринова-Цибулка, Христина Морфова и Людмила Прокопова.

На музикалноисторическия контекст при създаването на Музикалната академия обръща внимание доц. д-р Стефка Венкова в изследването си „Българският музикален съюз и неговата роля за създаването и развитието на ДМА“. Основаването на Академията е представено като резултат от цялостния възход на музикална ни култура, осъществено чрез визионерството и активността на няколко „многозаслужили български музиканти“ – Николай Николаев, Хенрих Визнер, Петко Наумов, Димитър Хаджигеоргиев.

Нови факти и данни в статията „Неизвестен документ за творческата дейност на Недялка Симеонова“ са въведени в научния обхват от проф. д-р Юлиан Куюмджиев въз основа на писмо на знаменитата цигуларка, свързала биографията си с Академията.

Обособен тематичен кръг в сборника очертават докладите, посветени на педагогическите принципи, методиката на преподаване и създаването на школи в Музикална академия. През призмата на два текста на Панка Пелишек – публикуваната статия „Из практиката на клавирния педагог“ и непубликувания „Поглед в страниците из личния ми педагогически опит“ – гл. ас. д-р Полина Антонова коментира педагогическите принципи на изтъкнатата пианистка и клавирна педагожка („За два научно-приложни текста от пианистката Панка Пелишек“). Разработката „Специфики на вокално-педагогическата школа на Реса Колева“ от гл. ас. д-р Зорница Димитрова акцентира върху ролята на голямата певица и професор в Академията за развитието на академичната вокална методика. Биография, исторически контекст и писмени свидетелства на певицата (три нейни непубликувани текста) са привлечени за извеждането на принципите на преподаване на Реса Колева. Феноменът Добри Палиев и създаването на знаменитата българска перкусионна школа се изследва от Асен Аврамов в доклада му „Startup company: Добри Палиев и неговото предприятие“, написан в оригинална форма и разкриващ важни начала в педагогиката на изтъкнатия музикант.

Проф. д-р Иванка Влаева представя възгледите на музикалния историк, дългогодишен ръководител на катедрата по история на музиката проф. д.изк. Иван Хлебаров върху историята на българската музика („Един модел на българската музикална култура в изследванията на Иван Хлебаров“). Според авторката в мащабната му изследователска дейност е очертан модел на историческия музикален път на българската музика, прозиращ през ключови думи като „симфонизъм, идеи и жанрове, процес, еволюция, митове и реалност, творци, творби“.

Рефлексията върху музикалноисторическата проблематика е представена като проблем в доклада на проф. д-р Емилия Коларова „Музикалноисторическите конференции на НМА“. Авторката очертава в обзорен план 40-годишната история на научните конференции под егидата или с участието на историческата катедра на Академията, на акцентите и въпросите, обсъждани на тези форуми.

Мемоарният тематичен аспект също е застъпен в сборника. Композиторът Владимир Панчев (1946 – 2021) разказва за своите лични срещи и впечатленията си от такива колоси в българската музикална култура, като Панчо Владигеров, Константин Илиев, Лазар Николов, Иван Спасов, Васил Казанджиев, Георги Тутев, Симеон Пиронков („Моите срещи с композитори, свързани с НМА“). Спомени за работата с проф. Ана Белчева и с проф. Пенчо Стоянов споделя Здравка Хвърката.

Съпътстващи теми, по-близки или по-далечни от централната тематика за 100-годишнината на НМА, са разработени от проф. д-р Дарина Василева („Музейна реликва или живо изкуство. За архетипа и социалното битие на българската музикална класика“); Гергана Панова-Текат („Фолклорна хореография във висши училища за изкуства. Съпоставка на две концепции“); гл. ас. д-р Диана Данова-Дамянова („Музиката и младежта в най-стария столичен международен фестивал“); проф. д-р Албена Кехлибарева („Изпълнителски парадигми в артикулирането на вокални цикли от Юлия Ценова, Стефан Илиев, и Велислав Заимов“). На руски език е публикуван докладът на специалистката по история на българската музика, уважаваната колега от Държавния институт по изкуствознание в Москва д-р Валерия Федотова („Българската музика в съветската музикална периодика от 40-те до 60-те години на ХХ век“).

* * *

Редакционна колегия:

проф. д-р Анда Палиева – съставител и главен редактор

проф. д-р Наташа Япова

доц. д-р Илия Граматиков

Превод на резюметата на английски:

Северин Василев

Корица:

Светлин Балездров

Печат:

Алианс Принт

* * *

Издава:

Национална музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“

Българска, първо издание, 2021

ISSN 1314-9261

* * *

СЪДЪРЖАНИЕ

От съставителя (11)

Проф. д-р Ростислав Йовчев (НМА „Проф. Панчо Владигеров“)

100 години висше институционално музикално образование в България (12)

Проф. д-р Наташа Япова (НМА „Проф. Панчо Владигеров“)

За личността, академичното дело и житейската съдба на Стоян Брашованов (16)

Проф. д-р Горица Найденова (ИИИзк. – БАН, НМА „Проф. Панчо Владигеров“)

Народната музика и дисциплината „народна музика“ в ДМА в контекста на времето (30-те и 40-те години на ХХ век) (32)

Проф. д-р Ангелина Петрова (НМА „Проф. Панчо Владигеров“, ИИИзк. – БАН)

Рецепцията на теорията за античния произход на неравноделността (Добри Христов, Стоян Джуджев) във възгледа на Оливие Месиан (42)

Гл. ас. д-р Георги Еленков (НМА „Проф. Панчо Владигеров“)

Източноправославната музикално-богослужебна традиция и обучението в Музикалната академия (57)

Доц. д-р Стефка Венкова (ИИИзк. – БАН)

Българският музикален съюз и неговата роля за създаването и развитието на Държавната музикална академия (74)

Проф. д-р Дарина Василева

Музейна реликва или живо изкуство. За архетипа и социалното битие на българската музикална класика (84)

Милена Николаева (Софийска опера и балет)

Раждането на българската певческа школа. Първите педагози (97)

Гл. ас. д-р Зорница Димитрова (ИИИзк. – БАН)

Специфики на вокално-педагогическата школа на проф. Реса Колева (111)

Проф. д-р Юлиан Куюмджиев (АМТИИ – Пловдив, НМА „Проф. Панчо Владигеров“)

Неизвестен документ за творческата дейност на Недялка Симеонова (118)

Гл. ас. д-р Полина Антонова (ИИИзк. – БАН)

За два научно-приложни текста от пианистката Панка Пелишек (131)

Асен Аврамов (НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“)

Startup company. Добри Палиев и неговото предприятие (141)

Проф. д-р Иванка Влаева (ЮЗУ „Неофит Рилски“ – Благоевград)

За един модел на българската музикална култура в изследванията на Иван Хлебаров (152)

Проф. д-р Емилия Коларова (НМА „Проф. Панчо Владигеров“)

Музикалноисторическите конференции в Националната музикална академия (161)

Гергана Панова-Текат (Университет за изкуства „Фолкванг“ – Есен)

Фолклорна хореография във висши училища за изкуства. Съпоставка на две концепции (168)

Проф. д-р Албена Кехлибарева (НБУ)

Изпълнителски парадигми в артикулирането на вокални цикли на Юлия Ценова, Стефан Илиев и Велислав Заимов (192)

Владимир Панчев (Виена)

Моите срещи с композитори, свързани с Националната музикална академия (200)

Д-р Здравка Хвърката (ПУ „Паисий Хилендарски“ – Пловдив)

Спомени за работата с проф. Анна Белчева и с проф. Пенчо Стоянов (216)

Гл. ас. д-р Диана Данова-Дамянова (ИИИзк. – БАН)

„Музиката и младежта“ в най-стария столичен международен фестивал (229)

Д-р Валерия Федотова (Государственный институт искусствознания – Москва)

Болгарская музыка в советской музыкальной периодике 1940 – 1960-х годов (240)

Резюмета на английски език (250)