Юлиян Куюмджиев, проф. д-р

Профeсор д-р Юлиян Куюмджиев

Академична длъжност:

• професор, АМТИИ „Проф. Асен Диамандиев“
• професор НМА „Проф. Панчо Владигеров“

 

Научна степен: доктор

 

Научноизследователска  област:

• Музикознание

 

Преподавани дисциплини:

• История на музиката
• История на българската музика

 

Образование:

• ОНС „доктор“ в професионално направление 8.3. „Музикално и танцово изкуство“ – Институт за изследване на изкуствата, Българска академия на науките (2002)
• Магистър по музикознание, специалност „Музикознание““, НМА „Проф. Панчо Владигеров“ – София (1984)

 

 

Публикации:

Монографии:

• Многогласната литургия в българската музика (1878 г. – 30-те години на ХХ век). София: Пони, 2003
• Христо Манолов. Пловдив: Коала прес, 2018

Книги:

• Старогръцкият театър като синтетично изкуство (в съавторство с Мария Проданова). Пловдив: Летера, 1997.
• Асен Диамандиев (в съавторство с проф. д-р Полина Куюмджиева). Пловдив: АМТИ, 2000
• Немско-български музикален речник/Deutsch-bulgarisches Musikwörterbuch  (в съавторство с проф. д-р Полина Куюмджиева). Пловдив: Макрос, 2001.
• Речник на италианските музикални термини (в съавторство с проф. д-р Полина Куюмджиева). Пловдив: Коала прес, 2008.
• Димитър Ненов – Стоян Брашованов. Писма. София: Музикални хоризонти 2009.
• 110 години Съюз на професионалните музиканти в България. София: Музикални хоризонти, 2011.
• Кое е истинското българско църковно пеене? Пловдив: 2011.
• Културноисторически аспекти на дискусията за истинското българско църковно пеене. Пловдив: 2013.
• 80 години Съюз на композиторите в България (в съавторство с проф. д.изк. Елисавета Вълчинова-Чендова и проф. д-р Иванка Влаева). София: СБК, 2014.
• Лазар Николов. Страници от архива. Пловдив: Коала прес, 2017.
• Немско-български музикален речник / Българо-немски музикален речник; Deutsch-bulgarisches Musikwörterbuch / Bulgarisch-Deutsches Musikwörterbuch (в съавторство с проф. д-р Полина Куюмджиева). Пловдив: Коала прес, 2020.

• Наричаха я Учителката. Спомени за Катя Вълева. София: НМА „Проф. Панчо Владигеров“, 2022.

 

Сборници (съставител и редактор):

• Константин Илиев – Лазар Николов. Писма. Пловдив: Act Music, 2005.
• Музика – театър. Взаимодействия между универсално и национално. Сборник с доклади. София: Фондация „Панчо Владигеров”, 2006.
• Проблеми на акомпанимента при изпълнението на Моцартови творби. Сборник с доклади. София: Музикални хоризонти, 2007, извънреден брой.
• Димитър Ненов – Стоян Брашованов. Писма. София: Музикални хоризонти, 2009, извънреден брой.
• Музика и театър в творчеството на Панчо Владигеров. Сборник с доклади от кръглата маса по повод 110-годишнината от рождението на Панчо Владигеров. Пловдив: АМТИИ, 2009.
• Проф. Асен Диамандиев – педагогът и композиторът. Сборник с доклади. Пловдив: АМТИИ, 2010.

• Елена Тончева. „Привежда в благоритъм душата си… ” Православна църковна музика. Сборник със статии. Пловдив: АМТИИ, 2011.

• Димитър Ненов и Лазар Николов – аспекти на модерността в българската музика. Сборни с доклади. София: АМТИИ, 2013.
• 100 години от рождението на проф. Асен Диамандиев. Сборник с доклади. Пловдив: АМТИИ „Проф. Асен Диамандиев”, 2016.
• 20 години от възстановяването на секция „Музиколози” (1995 – 2015. Сборник с доклади. София: СБК, секция „Музиколози”, 2016.
• 40 години катедра „Теория и история на музиката”. Сборник с доклади. Пловдив: АМТИИ „Проф. Асен Диамандиев”, 2017.

 

Статии и доклади:

• Музикален ръкопис от първата половина на XIX век в библиотеката на Пловдивската митрополия. Българската музика през периода от 40-те години на XIX век до освобождението на България от османско владичество. – В: Музикални хоризонти, 1988, бр. 17 – 18, с. 28 – 30.
• Проблеми на превода в музикален ръкопис тип “Славик” от първата половина на XIХ век. Българската музикална култура в епохата на националното Възраждане. – В:  Музикални хоризонти, 1993, извънреден брой, с. 108 – 117.
• Многогласната литургия в българската музика от 1878 г. до 30-те години на ХХ век. – В: Български музикални хроники, 1999, бр. 1, с. 14 – 29.
• Александър Кръстев и многогласната ни църковна музика след Освобождението. – В: Български музикални хроники, 1999, бр. 4, с. 22 – 26.
• Църковната музика след Освобождението до 30-те години на ХХ век между „старото“ и „новото“. – В: Българско музикознание, 2000, бр. 2, с. 127 – 35.
• Златоустовата литургия на Александър Морфов. − В: Годишник на Академията за музикално и танцово изкуство. Пловдив: АМТИ, 2001, с. 63 – 66.
• Christoff, Dimiter. – In: Die Musik in Geschichte und Gegenwart. Personenteil. Zweite, neuarbeitete Ausgabe. Personenteil, Kassel, 2002, Band 4, S. 1062.
• Eliezer, Benzion. – In: Die Musik in Geschichte und Gegenwart. Personenteil. Zweite, neuarbeitete Ausgabe. Personenteil, Kassel, 2002, Band 6, S. 251.
• Уникален документ (неизвестен ръкопис на Димитър Ненов). – В: Музикални хоризонти, 2002, № 8, с. 22 – 28.
• Христо Манолов и многогласната църковна музика през първата половина на ХХ век. − В: България в музика. Великo Търново: Астарта, 2004, с. 80 – 93.
• Intransitive values – East Orthodox liturgical chants. – In: Balkan Metronome, 2004, № 3, с. 33 – 35.
• Общодостъпна за хорово пение литургия № 2 от Добри Христов. − В: Добри Христов и българският ХХ век. София: Институт за изкуствознание – БАН, 2005, с. 58 – 61.
• Оценките за „Змей и Яна”. − В: Българското историческо музикознание: подходи и конкретизации. София: СБК, 2005, 130 – 141.
• Богослужебно последование и авторски опус в композициите за Всенощно бдение на Христо Манолов. − В:  Нови идеи в музикознанието, София: СБК, 2008, с. 18 – 35.
• Петко Стайнов и българската църковна музика. − В: Петко Стайнов в паметта на времето. София: фондация „Петко Стайнов”, 2009, с. 313 – 319.
• Църковните композиции на Мишо Тодоров. − В: Годишник на Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство. Пловдив: АМТИИ, 2010, с. 35 – 40.
• Източната църковна музика като тема в педагогическата и научната дейност на Стоян Брашованов. − В: 120 години от рождението на Стоян Брашованов. София: СБК, 2010, с. 37 – 43.
• „Няколко думи върху техническото устройство и произхождението на българския черковен напев” от Георги Байданов – превод и авторство. – В: Пролетни четения. София: Марс 09, 2011, с. 101 – 111.
• Петър Динев и преводът от източни на западни ноти. − В: Ars Musica и изкуството на образованието. София: НМА „Проф. Панчо Владигеров”, 2012, с. 48 – 57.
• Личността и делото на Йоан Кукузел в контекста на дискусията за „истинското българско църковно пеене” от края на ХIХ и първата половина на ХХ век. − В: Академични пролетни четения, София: Марс 09, 2013, с. 25 – 37.
• „Старобългарско църковно пеене“ и „източно църковно пеене“ – смислови различия при употребата на понятията в дискусията от края на ХIХ и първата половина на ХХ век. – В: Българско музикознание 2013, бр. 3 – 4, с. 65 – 74.
• Монографичен труд за австрийския композитор Емануел Алоиз Фьорстер, писан от българин. – В:  Българско музикознание 2014, бр. 1, с. 82 – 93.
• The Bulgarian Polyphonic Church Music (From 1878 to the 1930s). – In: International Journal of Literature and Arts. Special Issue: Musical Theory, Psychology, Pedagogy and Performing. Vol. 3, No. 5 – 1, 2015, p. 77 – 82.
• Das Problem „Nationales – Universales“ in der Diskussionen über den wahren bulgarischen Kirchengesang und über den bulgarischen Musikstil. – kulturhistorische Parallen. – В: Българско музикознание, 2016, бр. 2 – 3, с. 149 – 158.
• За един ранен документ от дейността на Петко Стайнов в БАН. – В: Българско музикознание 2016, № 4, 18 – 26.
• Plovdiv Philharmonic Orchestra. – In: Grove Dictionary of Music online 2017

https://www.oxfordmusiconline.com/grovemusic/view/10.1093/gmo/9781561592630.001.0001/omo-9781561592630-e-0002271176

• Zur Rezeption der Wiener Schule in Bulgariеn. Rezeption der Wiener Schule in Osteuropa. Musikgeschichte in Mittel- und Osteuropa. Leipzig: Gudrun Schröder Verlag, 2017, S. 277 – 290.
• Творческа свобода и идеологически натиск – авторски рефлексии, документирани в архива на Лазар Николов. –  Българско музикознание, 2018, бр. 2, с. 70 – 79.
• Лазар Николов – борба за отстояване на истината (върху документи от личния архив на композитора). – В: Сборник с доклади от международна научна конференция „Истини и лъжи за факти, новини и събития“. Том 1. Русе: Регионална библиотека „Любен Каравелов“, 2018.
• Домът на изкуствата и печата в Пловдив и музикалната култура в града в периода 20-те – 40-те години на ХХ век. – В: Българската култура през първата половина на ХХ век. Взаимодействия и музикални контакти. София: НМА „Проф. Панчо Владигеров”, 2018.
• Die Zwölftontechnik als ästhetische Plattform – das Werk von den bulgarischen Komponisten Iwan Spasov. – В: Austauschprozesse zwischen West und Ost in der europäischen Musikkultur unter dem Aspekt der Lehre von A. Schönberg und der Wiener Schule Bulgarien – Litauen – Russland – Österreich – Ukraine, 2019.

https://www.agendalandstrasse.at/files/bezirk_3/gruppen/Weltenreise/Austauschprozess%20Ost-West/a0318_Konzert_Vortr%C3%A4ge_Klangwelten%20der%20europ%C3%A4ischen%20Musikkultur_Weltenreise_180125.pdf

• Значението на Петър Динев за обучението по църковна музика в България. – В: Религия и образование. История, традиции и съвременни тенденции. Пловдив: ПУ „Паисий Хилендарски”, 2019,  с. 295 – 300.
• Русенският период (краят на 40-те – началото на 50-те) в творческата еволюция на Константин Илиев. – Българско музикознание, 2020, бр. 3, с. 91 – 99.
• Първата българска многогласна литургия. – Българско музикознание, 2020, бр. 1, с. 66 – 75.
• Сборникът „Духовни музикални творби от св. Йоан Кукузел“ на Петър Динев в контекста на дискусията за българското църковно пеене. – В: Св. Йоан Кукузел. Личност, творчество, епоха. София: СУ „Св. Климент Охридски”, 2020, с. 356 – 366.

Музикална критика и публицистика

Над 300 статии в “Българска музика”,  “Музикални хоризонти”, “Български музикални хроники”, “Музика вива”, “Култура”,  “Литературен форум”,  “Демокрация”,  “Век 21”,  “Глас”,  “Свобода”,  “Марица”,  “Провинция”,  “Артспектър”  и др.

 

Участие в национални и международни проекти:

• Музика и театър в творчеството на Панчо Владигеров. Сборник с доклади от кръглата маса по повод 110-годишнината от рождението на Панчо Владигеров. Пловдив: АМТИИ, 2009 (ръководител на проекта).
• Димитър Ненов и Лазар Николов – аспекти на модерността в българската музика. Сборни с доклади. София: АМТИИ, 2013 (ръководител на проекта).

• Международна научна конференция „Изкуство и образование – традиции и съвременност“. Пловдив, АМТИИ, октомври 2014 (ръководител на проекта).
• 20 години секция „Музиколози“. София, Съюз на българските композитори, декември 2015, (ръководител на проекта).
• 100 години от рождението на проф. Асен Диамандиев. Пловдив, АМТИИ, ноември 2014 (ръководител на проекта).

 

Членство в организации:

• Съюз на българските музикални и танцови дейци
• Съюз на българските композитори
• Съюз на българските журналисти

Награди:

• „Книга на годината“ на СБК (2001, 2004, 2009, 2010, 2015, 2018, 2019)
• „Кристална лира“ (2003)
• „Златното петолиние“ на СБК (2005)
• „Меденият чан“ на АМТИИ (2008)
• „Златна лира“ на СБМТД (2009)
• „Золотая муза“ (2012)
• „Кристално огърлие“ на СБМТД (2014)
• Почетен знак на СБЖ (2015)
• Специална награда „Носители на просвета“ на Националното представителство на студентските съвети (2017)

 

Обществена дейност:

 

• Главен редактор на списание „Музикални хоризонти“ (от 1999)

• Главен експерт в отдел „Училища по изкуствата“ в Министерството на културата (1992 – 1994)
• Директор на НУМТИ „Добрин Петков“ – Пловдив (1994 – 1997)

• Председател на Общото събрание на АМТИИ „Проф. Асен Диамандиев“ (2008 – 2012)
• Главен редактор на „Артспектър” (2009 – 2016)

• Артистичен секретар на Международния фестивал на камерната музика в Пловдив (2009 – 2014)
• Зам.-ректор на АМТИИ „Проф. Асен Диамандиев“ (2012 – 2016)
• Председател на секция „Музиколози“ в Съюза на българските композитори (2011 – 2017)
• Зам.-председател на Съюза на българските музикални и танцови дейци (2015 – 2018)
• Председател на българската секция на IMS (2016 – 2017)

• Председател на Националната комисия на Националното състезание „Ключът на музиката“, организирано от МОН (2013 – 2019)
• Участие в експертни групи за процедури по акредитация към НАОА
• Участие в експертни комисии в Министерството на образованието и науката
• Участие в експертни комисии в Министерството на културата