Светът на Бетовен – Бетовен и светът (2020)
През 2020 година международната общественост отбеляза подобаващо 250-годишнината от рождението на Бетовен. Множество събития – концерти, постановки, изложби, научни форуми – бяха посветени на композитора, който със своята музика задава етичен императив на човечеството, за да го възпее в Деветата си симфония и да го възвиси до небесното братство на „прегърнатите милиони“.
Освен посветените на Бетовен концерни изяви Националната музикална академия стана център, който постави научния акцент в българското честване на Бетовен с провеждането на конференция на тема „Светът на Бетовен – Бетовен и светът“. В конференцията, десетата поредна от ежегодните Академични пролетни четения на катедра „История на музиката и етномузикология“, участваха представители на академичната общност от различни университети в България и чужбина, музиканти и музиколози, изтъкнати учени от областта на литературознанието, изкуствознанието, театрознанието. Вече е факт и сборникът с материали от посветения на Бетовен форум, в които авторите осветляват различни страни на това могъщо музикално явление, разглеждат творческото му наследство в хоризонта на днешния ден.
Философията на науката история ни разкрива, че историческите изследвания се правят заради настоящето, че в погледа си към миналото те търсят отговори на днешните въпроси. Представените в сборника доклади доказват това с темите, тезите и кръга на засегнатите проблеми. Така за българската наука днес се оказва изключително важен въпросът как Бетовен е преминавал през българската културна история, какъв е бил образът му в стъпките на нейния ход, как мисловната ни традиция го е възприемала и представяла.
Студията на литературния историк проф. Михаил Неделчев (НБУ) рисува богата галерия от Бетовенови образи в публикациите във времевия интервал от Освобождението до средата на ХХ век, от превъплъщенията на идеята за композитора в известните творби на Пенчо Славейков, Теодор Траянов или Боян Пенев до десетки други, в които се оглежда самата наша интелектуална общност с нейните идеали и копнежи. На Бетовеновите портрети, рисувани в Париж от един останал задълго неизвестен у нас български художник – Минчо Кацаров (1891 – 1953) – и на техния принос към известната иконография на композитора посвещава своята студия изкуствоведката проф. д-р Ружа Маринска (Център „Българо-европейски културни диалози“ – НБУ), а проф. Емилия Коларова (НМА „Проф. Панчо Владигеров“) проследява присъствието на Бетовен в ранните български музикалнопедагогически и справочни издания. Начинът, по който идеологическият канон на социалистическия реализъм изковава „своя“ Бетовен, е разгледан от проф. д-р Ангелина Петрова (НМА „Проф. Панчо Владигелов“). „Прометеевият комплекс“ е анализиран от авторката в светлината на Адорновата теория за Новата музика и на идеологическото обявяване на Бетовеновата симфония за нормативен образец на съветската, респективно българската симфония. В статията на проф. д-р Наташа Япова (НМА „Проф. Панчо Владигеров“) е направена музикологична преценка на начина, по който Бетовен е представен в българската литература. Обясняват се културологично и музикологично акцентите в „История на музиката“ (1946) на първия дипломиран български музикален историк Стоян Брашованов, в книгата на Боян Пенев и в неизвестния досега в нашата музикална историография труд за Бетовен на д-р Димитър Младенов.
Бетовен в българския музикален живот е също така ясно определен тематичен кръг в сборника: Милена Николаева (Софийска опера и балет) проследява първите постановки у нас на оперета „Фиделио“ при вече разгърнатите сили на Софийската опера в началото на 40-те години на ХХ век, проф. д.изк. Анелия Янева (ИИИзк. – БАН) разглежда българските интерпретации на балета „Творенията на Прометей“ като част от европейската хореографска история на творбата, а забележителните интерпретации на Бетовеновите симфонии, концерти, увертюри на големия български диригент Добрин Петков (1923 – 1987) са коментирани от Поля Паунова-Тошева (АМТИИ – Пловдив), която прилага и изключително полезен хронографичен списък на концертните изпълнения. Върху особения вид театралност на Бетовеновата музика се спира Асен Аврамов (НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“), представяйки български театрален проект („Така познатото сънувано мечтание“ на Маргарита Младенова в Малък градски театър „Зад канала“). Репертоарното присъствие на Бетовен на международния фестивал „Софийски музикални седмици“ е разгледано от гл. ас. д-р Диана Данова-Дамянова (ИИИзк. – БАН).
Операта „Фиделио“ в нейните различни интерпретации формира собствен тематичен възел в сборника – представени са разработките на д-р Албена Найденова (Виена) за първата версия на творбата и новата ѝ постановка на сцената на Виенската опера с премиера 1 февруари 2020 г. Проф. д.изк. Лариса Кириллина (Московска държавна консерватория „П. И. Чайковски“) разглежда руските преводи на „Фиделио“ и чрез тях – дългия и труден път на операта в руската изпълнителска практика. На присъствието на Бетовен в изкуството на киното е посветена разработката на проф. д-р Иванка Влаева (ЮЗУ „Неофит Релски“). Тя изследва филмографията за композитора – многобройните биографични игрални и документални филми, както и употребата на Бетовенова музика като музикален компонент в кинодраматургията.
Бетовен и неговата имплицитна философия, разкриваща се в изказаните от композитора думи „Сократ и Иисус бяха моите образци“ е тема на изследването на проф. д-р Нева Кръстева (НМА „Проф. Панчо Владигеров“). С представянето на Бетовеновата интерпретация на Теодор Адорно, с провеждането на паралели с Хегел и с Достоевски, както и с аргументирането на „метода на хетерофонията“ се очертава широк хоризонт от хипотези и тези. Разсъжденията на един от първите преподаватели по теория на музиката в Музикалната академия Христо Панчев в контекста на ранния ХХ век за смисъла на Бетовеновата Девета симфония се анализират от проф. д.изк. Стефан Хърков (ШУ „Епископ Константин Преславски“, СУ „Св. Климент Охридски“). Думата „радост“ в текста на Деветата се тълкува от проф. Хърков чрез цитата от „Орлеанската дева“ на Шилер, станал мото на есето на Панчев: „небето разтваря златните си порти и там сред хор от ангели стои блестяща Божията майка, държаща в ръце своя Божествен Син.“
Бетовен и неговата интерпретация като художествен и музикалноисторически проблем е друг важен тематичен кръг в сборника. Оригинален авторски диригентски прочит на Бетовенотава Пета симфония ни представя главният диригент на Софийската филхармония Найден Тодоров, вписвайки своето тълкуване в историята на изпълнителската практика. Своя личен опит върху клавирната соната Hammerklavier споделя в статията си пианистът проф. д-р Ромео Смилков (АМТИИ – Пловдив), като го подкрепя със задълбочените си познания върху теоретичната и изпълнителска литература за произведението и с хронографията на своите концертни изяви у нас и в чужбина, включващи тази соната.
Бетовеновите интерпретации на забележителния български пианист Антон Диков са разглеждат доц. д-р Елена Дикова (НМА „Проф. Панчо Владигеров“). Изумителни са количествените показатели в репертоара на пианиста – над 70 концерта със сонати от Бетовен, цялостно представяне за първи път в България на петте клавирни концерта и Тройния концерт, изпълненията на соловите вариационни цикли и багатели, на камерноансамблови произведения. Към интерпретационната проблематика се отнася и автобиографичният текст на изтъкнатата пианистка проф. Милена Моллова (НБУ), изследваща „отвътре“ своя Бетовенов сонатен репертоар.
Музикалнотеоретичната и историческата проблематика заемат подобаващо тежко място в сборника. Как се случват Бетовеновите стилови „пробиви“, проследява проф. д-р Елена Кутева (НМА „Проф. Панчо Владигеров“), акцентирайки върху предизвикателствата на композитора към музикалните правила на съвремието му. Особеностите на Бетовеновия хармоничен език в т.нар „хроматичен лабиринт“ с генезис в музиката на Ренесанса и Барока е тема на проф. д-р Марина Городилова от Русия (Уралска държавна консерватория „М. П. Мусоргски“), в чието изследване отделни творби на композитора са осветлени чрез нова методологическа оптика. Предизвикателствата в малката музикална форма на багателата проучва доц. д-р Сниежина Врангова (НМА „Проф. Панчо Владигеров“), обръщайки внимание специално на въпроса „по какъв начин очертаната от Бетовен смислова област на багателата се докосва до фантазния модус и какво е отношението на Багатела оп. 33 № 7 към флуидните му жанрови и творчески знаци“. Шестатата симфония в разработката на проф. д.изк. Алла Коробова от Русия (Уралска държавна консерватория „М. П. Мусоргски“) е видяна в традицията на музикалния пасторал. Върху примера на ораторията „Христос на Елеонската планина“, която не се е радвала на детайлно музикологично проучване, студентът по музикознание Симон Павлов (НМА „Проф. Панчо Владигеров) проучва корените ѝ в жанра на пасионната оратория и разглежда предявения в нея път към ораториалната Девета симфония. Бетовеновите песенни опуси и мястото им в ранната история на жанра Kunstlied е тема на разработката на проф. д-р Албена Кехлибарева (НБУ). А какви са подводните камъни, когато днес преподаваме Бетовен, е въпрос, поставен в статията на гл. ас. д-р Петя Цветанова (НМА „Проф. Панчо Владигеров“).
Дали нашият свят е светът на Бетовен? Проф. д.изк. Рима Поспелова (Московска държавна консерватория „П. И. Чайковски“) разсъждава върху болезнения проблем дали са актуални и възможни Бетовеновите прегърнати милиони? А „героят“ в студията на доц. д-р Илия Граматиков (НМА „Проф. Панчо Владигеров“) – американският композитор Джордж Рокбърг, чийто Трети струнен квартет (пре)написва страници от късни Бетовенови квартети, – изживява своята „носталгия по миналото, благороден провал и творчески нихилизъм“.
* * *
Съставител и главен редактор: проф. д-р Анда Палиева
* * *
СЪДЪРЖАНИЕ
От съставителя
Сянката на титана (9)
Проф. Михаил Неделчев (НБУ)
Бетовен – тема в българската литературна култура (11)
Проф. д-р Наташа Япова (НМА „Проф. Панчо Владигеров“)
Идеалът Бетовен и неговото идеологическо присвояване. Българският случай (38)
Проф. д-р Ангелина Петрова (НМА „Проф. Панчо Владигеров“, ИИИзк. – БАН)
Прочитите на Бетовеновата симфония през визията на модерното (Адорно) и в идеологическия канон на соцреализмa в България (54)
Проф. д.изк. Стефан Хърков (ШУ „Епископ Константин Преславски“, СУ „Св. Климент Охридски“)
За понятието „радост“ в творчеството на Шилер и Бетовен (67)
Проф. д.изк. Римма Поспелова (Московская государственная консерватория им. П. И. Чайковского)
Бетховен и мы (Обнимитесь, миллионы!) (73)
Проф. д-р Нева Кръстева (НМА „Проф. Панчо Владигеров“)
Beethoven: „Socrates und Jesus waren mir Muster“. Сократическият метод и musica sacra (84)
Доц. д-р Ружа Маринска (Център Българо-европейски културни диалози – НБУ)
За иконографията на Лудвиг ван Бетовен и за българския принос към нея (102)
Асен Аврамов (НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“)
Лудвиг ван Бетовен – препятстващият конструктор (119)
Проф. д-р Иванка Влаева (ЮЗУ „Неофит Рилски“ – Благоевград)
Класика в нов контекст (135)
Проф. д-р Емилия Коларова (НМА „Проф. Панчо Владигеров“)
Личността на Лудвиг ван Бетовен в ранните български музикалнопедагогически и музикалносправочни издания (147)
Проф. д-р Елена Кутева (НМА „Проф. Панчо Владигеров“)
Бетовеновите предизвикателства към музикалните правила на съвремието му (157)
Проф. д.иск. Алла Коробова (Уральская государственная консерватория им. М. П. Мусоргского)
Шестая симфония Бетховена в контексте истории музыкальной пасторали (162)
Проф. д-р Марина Городилова (Уральская государственная консерватория
им. М. П. Мусоргского)
Хроматический лабиринт в музыке Л. В. Бетховена: к вопросу исторического генезиса (175)
Доц. д-р Снежина Врангова (НМА „Проф. Панчо Владигеров“)
„Дребните неща“ на фантазията. Формообразуващи рефлексии на модуса „quasi una fantasia“ в Багатела оп. 33 № 7 от Бетовен (181)
Проф. д.иск. Лариса Кириллина (Московская государственная консерватория
им. П. И. Чайковского)
Русские переводы оперы Бетховена „Фиделио“ (193)
Милена Николаева (Софийска опера и балет)
Мечтата „Фиделио“. Първи постановки на сцената на Софийската опера (208)
Д-р Албена Найденова (Виена)
За първата версия на „Фиделио“ („Леоноре“) и премиерата ѝ във Виенската опера на 1.02.2020 (222)
Проф. д.изк. Анелия Янева (ИИИизк. – БАН, ЮЗУ „Неофит Рилски“ – Благоевград)
„Прометей“ на Бетовен и неговите балетни интерпретации (230)
Симон Павлов (НМА „Проф. Панчо Владигеров“)
„Христос на Елеонската планина“ на Бетовен – една пасионна оратория (243)
Проф. д-р Албена Кехлибарева-Стоянова (НБУ)
Ранните стъпки на жанра Kunstlied в песенните опуси на Бетовен (256)
Д-р Найден Тодоров (Софийска филхармония)
Бетовеновият опус 67 през погледа на диригента (267)
Д-р Поля Паунова-Тошева (Дописен член на БАНИ, НУМТИ „Добрин Петков“)
Бетовен в репертоара на Добрин Петков (288)
Проф. Милена Моллова (БНУ)
Бетовен и аз – аз и Бетовен (302)
Проф. д-р Ромео Смилков (АМТИИ „Проф. Асен Диамандиев“ – Пловдив)
Опит върху интерпретацията на опус 106 на Бетовен (306)
Доц. д-р Елена Дикова (НМА „Проф. Панчо Владигеров“)
Антон Диков – утвърден Бетовенов интерпретатор (317)
Гл. ас. д-р Петя Цветанова (НМА „Проф. Панчо Владигеров“)
Бетовен – проблеми на преподаването (325)
Гл. ас. д-р Диана Данова-Дамянова (ИИИзк. – БАН)
Бетовен и „Софийски музикални седмици“ (334)
Доц. д-р Илия Граматиков (НМА „Проф. Панчо Владигеров“)
Джордж Рокбърг, автор на късен квартет от Бетовен (348)
Резюмета на английски език (377)