XI Академичен форум „Интегрална музикална теория“
MУЗИКА IN MODO DI FESTA –
БЪЛГАРСКИ КОМПОЗИТОРСКИ ВИЗИИ
14 и 15 ноември 2024 / 10:00 / аудитория № 48
Националната научната конференция с международно участие Академичен форум „Интегрална музикална теория“ се утвърждава във времето като огледало на съвременното състояние на музикалната теория в нейните многостранни аспекти и пресечни точки с останалите изкуства, педагогиката, изпълнителството, технологиите. Участници в изданията ѝ са представители на музикалнонаучната и музикалнопедагогическата общност в България и чужбина, което е част от идеята за отразяване, представяне и по-широко споделяне на резултатите от научната и педагогическата работа в областта на музикалната теория.
Академичният форум „Интегрална музикална теория“ се провежда ежегодно в рамките на два дни през месец ноември. От 2022 година изданията са с конкретна тематична насока в следните секции: проблеми на музикалната теория, музикалнонаучна методология, методически проблеми на преподаването на музикалнотеоретични дисциплини, проблеми на музикалното образование, музика и технологии, музиката в изкуствата. Работните езици на конференцията и свързаното с нея издание са български, английски и руски.
Предварителното публикуване на едноименния сборник към конференцията дава възможност на авторите за по-свободно и отворено към дискусия представяне на техните разработки по време на самия форум.
Повече за издадените до този момент сборници – виж тук.
* * *
Покана за участие в научната конференция
Академичен форум „Интегрална музикална теория“ (14 и 15 ноември 2024)
MУЗИКА IN MODO DI FESTA –
БЪЛГАРСКИ КОМПОЗИТОРСКИ ВИЗИИ
През 2024 година изданието на традиционната ноемврийска конференция на катедра „Теория на музиката“ към Теоретико-композиторския и диригентски факултетна НМА „Проф. Панчо Владигеров“ Академичен форум „Интегрална музикална теория“ е посветено на празника като стимул за композиторско творчество. Темата предполага рефлексии върху интерпретациите на топоса празник в българската музика във всички негови многообразни жанрови проявления – светски и църковни, като не изключва творчески паралели с решения и в по-широк културно-географски контекст.
Специален акцент в тематичния фокус на конференцията се поставя върху творчеството и делото на български композитори, диригенти, изпълнители и педагози, годишнина от чието рождение се навършва през 2024 година, и върху паметта на съвремието за тях като творци и личности.
Празникът може да бъде представен и чрез интерпретациите си в различните изкуства, респективно – чрез творческия синтез между тях и музиката, като средства на пресъздаване в конкретно художествено произведение или в дадена композиционна практика през призмата на стила, като музикалноезиков код в перспективата на композиционни решения от различни творчески генерации, като честване на събитие или личност.
Съдържателните измерения на темата обособяват следващо широко поле, в което се включват както произведенията, създадени по повод или в чиято номинация присъства определението, така и преживяването и музикалното представяне на празника като движение, игра, ритуал, шествие, пъстрота на колорита, чувство на приповдигнатост и единение, непринуденост и свобода на действието.
Темата е естествено отворена и към музикалнопедагогически проекции с оглед присъствието на празника в плана на учебното съдържание по музика и като обособен модул в областта на компетентност музика и общество.
Предвид идеята издаването на сборника с доклади от конференцията да предшества нейното провеждане, а самият сборник да бъде рецензиран, ви молим да имате предвид следните срокове:
- до 01 март 2024 – подаване на заявка за участие, включваща заглавие на доклада и резюме на български език в обем 300 – 500 думи, с ясно откроена връзка с темата на конференцията, на електронен адрес: integral.music.theory@gmail.com
- до 15 март 2024 – информиране на потенциалните участници за резултата от разглеждане на заявките;
- до 01 юни 2023 – изпращане на пълните текстове на докладите, придружени с резюме на английски език, непревишаващо 900 знака, и ключови думи.
Представените материали трябва да бъдат в обем до 15 стандартни страници, като е желателно да бъдат оформени съобразно стандарта на изданието, достъпен на страницата на Академичен форум „Интегрална музикална теория“ на сайта на НМА „Проф. Панчо Владигеров“ (виж тук).
При библиографско цитиране и описание на информационни източници следва да се спазва стандарта на Издателството на НМА (виж тук).
* * *
П Р О Г Р А М А
14 НОЕМВРИ (ЧЕТВЪРТЪК)
9:30 – 10:00
Регистрация на участниците
10:00 – 10:20
Откриване и приветствия към участниците в конференцията от:
проф. д-р Сава Димитров
Ректор на Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“
проф. д-р Александър Василенко
Декан на Теоретико-композиторския и диригентски факултет на НМА
10:30 – 12:00
Проф. д-р Снежина Врангова-Петкова
НМА „Проф. Панчо Владигеров“
Творчески ракурси към интертекстуалността в композицията In memoriam – 120 години Панчо Владигеров (2019) от Пенчо Стоянов
Ас. Петър Димов
НМА „Проф. Панчо Владигеров“
Структурно-процесуални особености на „музикалната фреска“ в Синфония литургика – седем фрески за симфоничен оркестър от Ясен Воденичаров
Проф. д-р Илия Граматиков
НМА „Проф. Панчо Владигеров“
Лунна светлина от Албена Петрович Врачанска в чест на Бетовен. Интроспекции и рефлексии по повод 250-годишнината на титана
12:00 – 13:00
обедна почивка
13:00 – 14:30
Проф. д-р Пенка Марчева
ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“
„Лайтмотивът“ на празника в учебното съдържание по музика в сферата на общото образование
Александър Митев
ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“
Празнични аспекти в репертоара на училищния хор
Д-р Наталия Христова-Крачанова
НМА „Проф. Панчо Владигеров“
Приложението на музиката като сензорно-указателна система в музикотерапевтичната работа с пациенти с неврологични увреждания
* * *
15 НОЕМВРИ (ПЕТЪК)
10:30 – 12:00
Михаела Колева
НМА „Проф. Панчо Владигеров“
Соната за цигулка и пиано (1945) от Константин Илиев в пресечната точка на академичната традиция и формиращия се индивидуален стил – от празника в творчеството към творчеството като празник
Проф. д-р Ангелина Петрова
НМА „Проф. Панчо Владигеров“
Статията Теория и приложение на четвърттонната музика и пътят към дванайсеттоновостта при Константин Илиев
Д-р Андрей Aврамов Андреев
Оратория Пролетни празници от Константин Илиев (кратки бележки по дипломна работа от 1983 г.)
12:00 – 13“00
обедна почивка
13:00 – 14:30
Д-р Майя Райкова-Хилдегард
Празникът като духовно-музикално събитие при българите католици от двата обряда (с посвещение на Петър Динев по повод 135 години от рождението му)
Хари Рангелов
НМА „Проф. Панчо Владигеров“
Празничното музикално произведение и неговият топос
Доц. д-р Петър Костов
НМА „Проф. Панчо Владигеров“
Ракурс към съвременните форми на публичност – създаване на музикално събитие чрез средствата за поточно възпроизвеждане
* * *
ЗА АКАДЕМИЧНИЯ ФОРУМ „ИНТЕГРАЛНА МУЗИКАЛНА ТЕОРИЯ“
Първоначалната идея за създаването на такъв форум, който да се превърне в център за активна комуникация между представителите на музикалнонаучната и музикалнопедагогическата колегия от националните висши и средни училища, датира от 2013 година и принадлежи на тогавашния декан на ТКДФ проф. д-р Димитър Цанев. Подкрепена от проф. д-р Правда Горанова в качеството ѝ на заместник-ректор на НМА и получила от проф. д.изк. Томи Кърклисийски името Академичен форум „Интегрална музикална теория“, тази идея за пръв път се реализира през ноември 2013 като национална конференция, организирана от проф. д-р Наташа Япова и доц. д-р Николай Градев и събрала 19 активни участници от НМА „Проф. Панчо Владигеров“, НБУ, АМТИИ „Асен Диамандиев“, ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, НМУ „Любомир Пипков“ и НУИ „Панайот Пипков“. Това първо издание и неговата редакционна колегия в състав проф. д-р Наташа Япова, проф. д-р Николай Градев и проф. д-р Сабин Леви печели наградата на Съюза на българските композитори в категорията „Сборници“ за 2015 година.
В следващите години под ръководството на проф. д.изк. Томи Кърклисийски конференцията става международна. От 2015 тя е поета като проект от проф. д-р Весела Бояджиева, която е главен редактор на изданието Академичен форум „Интегрална музикална теория“ от 2015 до 2021 година.
От 2016 до 2022 продължава да излиза само научното списание с доклади, получило престижния статут на индексирано и реферирано издание (от 2017 в EBSCO, а от 2019 и в CEEOL). През 2020 то е трансформирано в англоезично списание за музикална теория с названието Academic Forum Integral Music Theory.
През 2022 по инициатива на тогавашния декан на ТКДФ проф. д-р Кремена Ангелова по случай 100-годишнината на НМА „Проф. Панчо Владигеров“ Академичният форум „Интегрална музикална теория“ е възстановен именно като форум, събиращ в живи и динамични форми на професионално общуване музикалнонаучната и музикалнопедагогическата колегия с общата, изразена от проф. д.изк. Томи Кърклисийски надежда това събитие да има своето „значение в процеса на утвърждаване на безкомпромисен професионализъм и академична атмосфера – в дълг към емблематичното за българската музика и култура име, което носи НМА – Панчо Владигеров“.
УСЛОВИЯ ЗА УЧАСТИЕ В КОНФЕРЕНЦИЯТА И ПРОЦЕДУРА НА ПРИЕМ ЗА ПУБЛИКАЦИЯ НА РАЗРАБОТКИТЕ
Авторите, желаещи да публикуват своя научна разработка в сборника с материали от конференцията Академичен форум „Интегрална музикална теория“ кандидатстват от 10 януари до 01 март чрез електронната ѝ поща (integral.music.theory@gmail.com). Проблематиката, засегната в предложените разработки, би следвало да бъде съобразена с тематичната насока на конференцията, която от 2022 година е различна за всяко следващо издание.
1. Авторите заявяват желанието си за участие в конференцията и съответно в сборника с доклади от нея, който се издава преди провеждането ѝ, първоначално със заглавие и резюме на оригиналния език на публикацията в обем 300 – 500 думи, изпратени на електронния адрес на Форума от 10 януари до 01 март на съответната година.
2. В зависимост от темата и проблематиката си заглавието и резюмето се предоставят на съответни специалисти от редакционната колегия, които в рамките на двуседмичен срок изразяват становище за относимостта им спрямо тематичния спектър на актуалното издание.
3. Авторите, получили потвърждение за участие в конференцията, предоставят в електронен вариант в срок до 1 юни на съответната година:
– пълния текст на доклада си в обем до 15 стандартни страници (включващи и цитираната литература);
– резюме на английски език (включващо и заглавието), което не трябва да превишава 900 знака;
– ключови думи (от 4 до 6) на английски език.
4. Текстът се предоставя на двама независими анонимни рецензенти, които в двуседмичен срок изготвят рецензии на предоставения материал, който се насочва за публикуване след получаването на две положителни рецензии.
5. До края на месец юли отговорните редактори изпращат на авторите на утвърдените в процеса на анонимно рецензиране текстове редакторските си бележки и препоръките на рецензентите (ако има такива).
6. Редактираните според препоръките текстове се предават на главния редактор от съответния отговорен редактор до 30 август.
СТАНДАРТ ЗА ОФОРМЯНЕ НА МАТЕРИАЛИТЕ
Публикациите в списанието на български или на чужд език се публикуват с резюме и ключови думи на английски език. Текстът на публикацията е желателно да бъде оформен по следния начин:
1.Заглавие (на оригиналния език на публикацията): шрифт – Times New Roman; размер – 16; ефекти – All Caps; междуредова разредка – 1,5; стил на шрифта – Bold; подравняване – центрирано; първа линия – 0 mm.
2. Собствено и фамилно име на автора (на оригиналния език на публикацията) се изписват под заглавието в разгърнат вид: шрифт – Times New Roman; размер – 14; междуредова разредка – 1,5; стил на шрифта: Bold и Italic; подравняване – Centred; първа линия – 0 mm. След имената на автора/авторите се оставя един празен ред.
3. Заглавие на английски език: шрифт – Times New Roman; размер – 16; междуредова разредка 1,5; стил на шрифта – Bold; ефекти – All Caps; подравняване – центрирано; първа линия: 0 mm.
4. Имената на автора на английски език се изписват в разгърнат вид: шрифт – Times New Roman; размер – 14; стил на шрифта – Bold и Italic; подравняване – центрирано; първа линия – 0 mm. След имената на автора също се оставя един празен ред.
5. Резюме на английски език: шрифт – Times New Roman; размер – 14; междуредова разредка – 1,5; стил на шрифта – normal; подравняване – двустранно; първа линия – 0,5 mm. Обемът на резюмето не трябва да надвишава 900 знака.
6. Ключови думи на английски език (от 4 до 6): шрифт – Times New Roman; размер – 14; стил на шрифта – Italic; подравняване – двустранно; първа линия – 0,5 mm; отделяне – със запетая, като след последната ключова дума няма знак.
Текстът на разработката се оформя технически посредством спазването на следните изисквания: шрифт – Times New Roman; размер – 14, отстъп нов абзац – 0,5 mm; междуредова разредка – 1,5.
Ако в текста има таблици, графики, фигури, диаграми, схеми, нотни примери, без значение какъв е видът, над тях се поставя наименованието с номер и представяне, като оформянето е двустранно, с отстъп 0,5 за първи ред, със същия размер на шрифта; стил – Italic.
При библиографско цитиране и описание на информационни източници се спазва стандартът на Издателството на НМА „Проф. Панчо Владигеров“ (виж тук).
След основния текст се помества цитираната литература по темата (Bold, 14 pt, ляво равнено). Подреждането на източниците става по азбучен ред на фамилно име на автора, без номериране, като първо се поставят източниците на кирилица, а след това тези на латиница.
* * *