Стандарт на Издателството на НМА „Проф. Панчо Владигеров“
за библиографско цитиране и описание на информационни източници
Стандартът на Издателството на НМА „Проф. Панчо Владигеров“ за библиографско цитиране и описание на информационни ресурси (самостоятелни печатни, електронни, онлайн издания, ръкописи; материали от периодични/продължаващи издания, нотни и графични материали, аудио-визуални документи, уебсайтове) предполага пълно библиографско цитиране под линия чрез индекс (цифрова препратка) от съответното място в текста, където е използван цитатът.
Правилата на Издателството за пълно библиографско описание включват задължителни данни за: името на цитирания автор, заглавието на произведението, мястото на издаване, името на издателството, годината на издаване и страницата, на която се намира приведеният цитат. Препоръчителният шрифт е Times New Roman, размер 14, текстова разредка 1,5. Придружаващите текста нотни примери, схеми, таблици, илюстрации се привеждат във формат и качество, подходящи за публикация – .tiff, .jpg, .pdf или друг – с резолюция на изображението не по-малка от 300 dpi.
- Името на автора се дава в инверсия и чрез удебеляване (болд) на фамилията, обхващащо и следващата запетая. Личното име, което я следва, е без съкращения, когато е приложимо. След него има точка и интервал. Когато авторите са повече от един (до трима), името на първия е в инверсия, а останалите две имена са дадени в прав ред, отделени със запетая. Ако авторите са повече от трима, се изписва само първият, а след него се поставя „и др.“, при заглавия на латиница – „et al.“. При посочване и на друга авторска отговорност – преводач, рецензент, редактор и т.н. – имената се изписват след заглавието след точка без инверсия. Когато се цитира цялото издание, съставителството на сборници се указва като авторство с уточнение (съст.) в скоби след името.
- След заглавието на книгата или статията също има точка и интервал. Ако цитираният текст е статия от сборник или периодично издание, веднага след интервала се изписва комбинацията „ – В:“ или „ – In:“ (без болд) и след още един интервал – наименованието на сборника или заглавието на периодичното издание в италик (курсив). Когато в такива случаи може да бъде указано съставителство, заглавието на сборника се предшества от „Фамилия, Име (съст.).“ Евентуална допълваща информация за сборника се посочва с нормален шрифт.
- Информацията за място на издаване, име на издателството, година на издаване и страница, на която се намира приведеният цитат, следва да бъде посочена по начина, даден по-долу:
„място на издаване: име на издателството, година на издаване, точна страница на цитата.“.
- При посочване на страницата на цитиране от източници на кирилица, преди номера на страницата/страниците се използва съкращението „с.“, за латиница – „p.“ (при немски издания – „S.“). При позоваване на дадена статия без привеждане на конкретен цитат от нея, в библиографското описание се отбелязват страниците от – до (с дълго тире, оградено с интервали), на които тя е поместена в съответния сборник или периодично издание.
- При цитиране на интернет материали изискването за точна страница на цитата отпада, но се добавя URL – пълен интернет адрес + дата на достъп или DOI – digital object identifier, последван от точка. При цитиране на книжно издание през интернет с липсващи данни по стандарт се посочват само наличните, но при задължително отбелязан линк и уточнена дата на достъп. Ако липсва и автор, това изрично се посочва в скоби: (без автор), на лат. (s. a.).
- При последователно цитиране на един и същ източник се използват означенията „Пак там, с. … “ (за латиница „Ibid., p. …“), след което се посочват страниците. Ако повторното цитиране е на същата страница, тя не се пише.
- Повторно цитиране на описан по-рано източник се означава по следния начин: „Фамилия, Име. Цит. съч., с. …“ (за латиница „Op. cit., р. …“, за руски език „Цит. соч., с. …“), след което се посочват страниците.
- При непряко цитиране на източник чрез друга публикация се използва означението „Цит. по:“ с привеждане на пълни библиографски данни на съответната публикация.
- За да се избегне повтаряща се информация под линия, когато един автор е представен с повече публикации, вече дадени с пълното си библиографско описание, при повторно/поредно тяхно цитиране след името на автора се дава само началото на цитираното заглавие, последвано от многоточие (заместващо всички останали данни) и точната страница.
- При самото цитиране ограденият в кавички („“) текст се поставя в италик (курсив).
За авторите на монографии изложените условия са препоръчителни, но са с диспозитивен характер. Задължително изискване на Издателството на НМА „Проф. Панчо Владигеров“ спрямо монографичните текстове е стриктното и последователно спазване в тях на единен стандарт на цитиране и описание на информационните източници. Монографията (според дефиницията в Закона за изменение и допълнение на ЗРАСРБ, § 38, т. 10) задължително трябва да има (в края, на нова страница) библиография, включваща пълното описание на всички използвани в текста извори. Библиографията се подрежда по азбучен ред на фамилиите на авторите, като първо се дават българските заглавия, а след това – тези на латиница.
За периодични издания с вече утвърден стандарт са в сила Изискванията за публикуване в съответното издание, посочени на неговата интернет страница.
Примери:
Книги:
Позоваване на книга без конкретен цитат:
Кърклисийски, Томи. Музикално-жанров анализ. Ч. 2. Жанрът „Концерт за оркестър“ в музиката на ХХ век. София: Хайни, 2011.
Привеждане на цитат от конкретна страница:
Мурдаров, Владко и др. Официален правописен речник на българския език. БАН, Институт за български език „Проф. Любомир Андрейчин“. София: Просвета, 2012, с. 124.
При цитиране и на друга авторска отговорност:
Далхауз, Карл. Музикална естетика. Прев. П. Куюмджиева. Пловдив: Пигмалион, 2004.
Статии в сборници, енциклопедии, речници:
Видински, Васил. Експериментална рецепта за култура. – В: Култура, медии, публичност. Сборник от конференцията, посветена на 50-годишнината на вестник „Култура“. София: УИ „Св. Климент Охридски“, 2010, с. 38.
Стоянов, Веселин. За българския музикален стил. – В: Баларева, Агапия (съст.). Българските музикални дейци и проблемът за националния музикален стил. София: БАН, 1968, с. 89.
Букурещлиев, Михаил. Джуджев, Стоян. – В: Енциклопедия на българската музикална култура. София: Наука и изкуство, 1967, с. 226.
Utz, Christian. Erinnerte Gestalt und gebannter Augenblick. Zur Analyse und Interpretation post-tonaler Musik als Wahrnehmungspraxis – Klangorganisation und Zeiterfahrung bei Morton Feldman, Helmut Lachenmann und Brian Ferneyhough. – In: Ans Licht gebracht. Zur Interpretation neuer Musik heute. Veröffentlichungen des Instituts für Neue Musik und Musikerziehung Darmstadt 53. Mainz: Schott, 2013, S. 40 – 66.
Статии в списания:
Холопов, Юрий. Музикално-теоретичната система на Хайнрих Шенкер. – В: Музикални хоризонти, 1978, № 12, с. 14.
Найденова, Горица. Езикът и музиката във възгледите на Стоян Джуджев. – В: Българско музикознание, 2009, № 1, с. 3 – 20.
Интернет източници:
Кастальский, Александр. О моей музыкальной карьере и мои мысли о церковной музыке. – В: Русская духовная музыка в документах и материалах. Москва: Языки русской культуры, 1998. http://www.biblioteka-regenta.ru/stati/kast_avtobiogr.pdf (посетен на 20 февруари 2014).
Квадратная хоральная, готическая и квадратная русская нотации (без автор). – В: Большой энциклопедический словарь. Москва: Музыка, 1998. http://www.canto.ru/index.php?menu=refer&id=quadra (посетен на 25 август 2014).
О’Loughlin, Niall. Music in Slovenia. – In: The Musical Times, 1993, Vol. 134, No. 1801, p. 130 – 133. DOI: 10.2307/1193855.
Музыкальные формы и жанры (без автор). http://www.olofmp3.ru/index.php/Muzykalynye-formy-i-zhanry/ (посетен на 11 юли 2013).
Непряко цитиране на оригинала, чрез друг източник:
Из писмо на Димитър Ненов до Иван Стайков. Цит. по: Божикова, Милена. Димитър Ненов и екзистенциализмът. – В: Българско музикознание, 2011, № 3 – 4, с. 97.
Dahlhaus, Carl. Was heißt Improvisation? – In: Improvisation und neue Musik. Hrsg. von R. Brinkmann. Mainz: 1979. Цит. по: Малцев, Сергей. Психологически аспекти на музикалната импровизация. – В: Музикални хоризонти, 1987, № 20, с. 3.
Повторно съкратено цитиране:
Кърклисийски, Томи. Критично-аналитични…, с. 32.