Доц. д-р Николай Градев

Роден в Плевен в семейство на музиканти. През 1985 завършва с пълно отличие теоретичен профил (специалност цигулка) в СМУ „Панайот Пипков”, гр. Плевен (сега НУИ „Панайот Пипков”). Висше музикално образование получава в ДМА (сега НМА „Проф. Панчо Владигеров”) през 1990. Хармония изучава при доц. д-р Марияна Булева в НУИ „Панайот Пипков” и при проф. д-р Евгений Аврамов в НМА „Проф. Панчо Владигеров”. Още като студент печели първа награда на Националния преглед на ТНТМ (Пловдив, 1988) с разработката „Ладовата променливост в хоровото творчество на Петко Стайнов”. През 1990 се дипломира със специалност „теория на музиката” с магистърска дипломна работа по хармония „Аспекти на модалността в хармоничната система на Петко Стайнов” (научен ръководител проф. д-р Евгений Аврамов).

От 1990 преподава хармония в НМА „Проф. Панчо Владигеров” като асистент в ТКДФ на проф. Парашкев Хаджиев (1990 – 1991) и проф. Михаил Пеков (1991 – 1992). В годините 1990 – 1994 и 1999 – 2003 е хоноруван асистент, от 2003 – преподавател-съвместител, от 2008 – щатен преподавател, а от 2015 е доцент по хармония в НМА. Паралелно работи като преподавател по хармония в НМУ „Любомир Пипков” (от 1992 и досега) и в секция „История на музиката” (сега изследователска група „История на музиката. Ново време”) на Институт за изкуствознание – БАН (1999 – 2008). Член на СБК, секция „Музиколози”.

Негови ученици печелят множество призови отличия от ежегодните конкурси по хармония, организирани от НМУ „Любомир Пипков”. На негов възпитаник е  присъдена и първата награда на Първи национален конкурс по хармония „Проф. Парашкев Хаджиев” (в рамките на Пети международен конкурс „Млади музикални дарования – 2002”), посветен на 90-годишнината от рождението на проф. Парашкев Хаджиев.

Автор е на редица студии и статии в областта на българската музика с акцент върху модалното музикално мислене на българските композитори от 20-те – 40-те години на ХХ век.

 

Публикации

Студии

Некласически състояния на тоналността в творчеството на Петко Стайнов (теоретико-методологично изследване върху хоровата музика на композитора). // Българско музикознание, 1995, № 4, 3-46.

„... И търсене на новото, неказано дотогава”. Част I. Към изработването на хармонико-структурен метод за изследване творческото мислене на Димитър Ненов. // Българско музикознание, 2000, № 1, 99-126.

Симетричноладовите творчески търсения на българските композитори – едно модерно решение на проблема за националното (върху примери за употребата на умаления симетричен лад из клавирната музика на Панчо Владигеров, Веселин Стоянов, Любомир Пипков, Димитър Ненов и Александър Райчев). // Музикални хоризонти. 2005, № 1, 20–27.

Симетричноладовото музикално мислене на Димитър Ненов в Етюд за пиано № 1, Част I. // Българско музикознание, 2008, № 1, 39-61.

Симетричноладовото музикално мислене на Димитър Ненов в Етюд за пиано № 1, Част II. // Българско музикознание, 2008, № 2, 3-29.

Публикации на доклади от конференции

Модалността в музикалното мислене на Петко Стайнов. // Българско музикознание, 1997, № 3, 43-59.

Симетричните ладове в композиционната система на Димитър Ненов в контекста на еволюцията на европейското неомодално музикално мислене от края на ХІХ – началото на ХХ век. // Изкуство и контекст. БАН – ИИ, С., 2001, 40–53.

Симетричноладовото музикално мислене – емблема на творческите разбирания на Димитър Ненов за “търсене на новото, неказано дотогава”. // Музикални предизвикателства от началото на ХХ век: Бела Барток, Джордже Енеску, Димитър Ненов. С., 2002, 48–67.

“Търсене на новото, неказано дотогава” – за историко-културния смисъл на Неновото симетричноладово музикално мислене. // Веселин Стоянов и неговото време. Русе, 2002, 144–150.

Теоретична система на симетричните ладове (терминологичен апарат). // Нови идеи в музикознанието 2006. СБК – Секция “Музиколози”, С., 2006, 79–93.

Музикално-критически статии

Клавирен интеграл на Ерик Сати в България. // Музикални хоризонти, 2001, № 1, 13–14.

Отново френска музика с Емилия Михайлова. // Музика вива, 2003, № 1 (83), 4–5.

Млади таланти на празничния новогодишен концерт. // Музикални хоризонти, 2003, № 1, 11–12.

« Назад