Доц. д-р Маргарита Кръстева

Образование и специализации

Учи пиано при проф. Л. Обретенова. Завършва Московската държавна консерватория “П. И. Чайковски” по пиано при проф. Л. Оборин и проф. Я. Милщейн и по чембало при проф. Л. Ройзман (1977); майсторски клас в Музикалната академия в София при проф. Л. Обретенова (1977-1979); майсторски курсове по чембало в Прага и Цюрих при проф. З. Ружичкова (1978, 1983); майсторски курс по пиано в гр. Анеси, Франция, при проф. Е. Ришпен (1981, 1983)

Академична кариера

Национална музикална акадимия “Панчо Владигеров” – хоноруван асистент (1977-1979), редовен и старши преподавател по пиано и чембало (1986-2007); доцент (от 2007).

Награди

- ІІ награда на ІІ общобългарско състезание за млади инструменталисти (1964);

- Специална награда на V общобългарско състезание (1969);

- Диплом и Сребърен медал на Международния конкурс за пианисти Viotti в гр. Верчели, Италия (1970);

- Награда за отлично представяне на майсторския курс на Е. Ришпен, Франция (1982);

- Почетен диплом за участие на Първия международен фестивал “Срещи на европейските култури” (1995);

- Награда за педагогически успехи,  Тросинген, Германия (1998); Киев, Украйна.

Концертна дейност

Концерти на пиано и чембало:

- солови –  в България и чужбина (Германия, Италия, Люксембург, Франция, Швейцария, Чехия, Русия, Гърция); с Л. Ошавкова, флейта, в цикъла “Стара европейска музика” (1998); концерт с Пламен Пенев, цигулка – Й. С. Бах , четири сонати за цигулка и чембало (2006); два концерта със Стойка Миланова, цигулка – Й. С. Бах, интегрално изпълнение на Шест сонати за цигулка и чембало (2008; за първи път в България с чембало);

- с оркестър: Софийска филхармония (Д. Петков), Студио концертанте (В. Казанджиев), Пловдивска филхармония (М. Мехмедов, Ал. Владигеров), Русенска (Ал. Владигеров), Плевенска (Вл. Анастасов, М. Караманов), Врачанска (В. Вачев), Симфоничен оркестър – Стара Заора (Д. Димитров), Дамски камерен оркестър (Р. Баталова).

Рецитали на фестивали: Тречанске Теплице, Чехия (1971); Вагнеров фестивал, Байройт (1983); Български културни дни в Германия (1994, 1999, 2000); Първи международен фестивал “Срещи на европейските култури” (1994).

Първи изпълнения:

- от български композитори: Concertо grosso за чембало и симфоничен оркестър от А. Потурлян (2001); пет произведения от Н. Кръстева (Соната за обой и пиано, In memoriam exire за пиано, орган и ударни, Цикъл песни по У. Блейк за два сопрана, виола д’аморе и чембало, “Богомилски легенди”, “Подражание на Солер” за пиано и чембало);

- от чуждестранни автори в България: на пиано и чембало съвместно с Нева Кръстева – интегрално изпълнение на Шест  двойни концерта на А. Солер; Й. С. Бах  – Хорални прелюдии и фуги и дуети от Klavieruebung, ІІІ част (1983).

Тематични вечери с класа по пиано (Американска музика – ХХ век: I Got Rhythm от Гершуин; Испанска и френска барокова музика и др.).

Камерни партньори:

Ендре Немет, виолончело (Унгария), Дорис Лайдлер, виолончело (Германия), Константин Седлак, цигулка (Чехия), Инго Горицки, обой (Германия), Григорий Ясенявский, цигулка (Русия – Германия), Ваня Ликуи, цигулка (Люксембург), Мариане Рьонес, виола д’аморе (Швейцария), Пламен Пенев, цигулка (Италия), Симеон Щерев, флейта, Богомил Караконов, виолонело, Георги Желязов, обой, Йосиф Радионов, цигулка, Лидия Ошавкова, флейта, Стойка Миланова, цигулка.

Записи

- Балкантон – произведения за соло чембало от Скарлти и Хендел (ВКА 10816, първа плоча от български изпълнител на този инструмент );

- CD – Бах-Лист, Скарлати, Хиндемит, Скрябин, Обретенов;

- БНР, БНТ.

Педагогическа дейност

От 1986 г. – самостоятелен клас в Музикалната академия. Възпитаниците й участват успешно в нацонални и международни конкурси (над 20 награди), изнасят самостоятелни концерти, участват във фестивали и майсторски класове в България и чужбина.

Публикации

- Проблеми на българската клавирна педагогия в трудовете на професори от Музикалната академия през последните пет десетилетия: - В: Книга за проф. Люба Обретенова. София, 2001, 302-372.

- Забравеният инструмент. Културноисторически и методически размисли за клавесина. – Муз. хоризонти, 2002, № 8, 29-39.

« Назад