Доц. Лъчезар Каранлъков

През 1951-1961 г. учи пиано частно при голямата българска музикантка Величка Савова (1899-1991), ученичка на Леонид Кройцер и Готфрид Галстон. 1960-1961 г. – студент по българска филология в СУ „Св.Климент Охридски”. 1961-1963 г. – студент в НМА, съвместява Теоретичен и Инструментален факултет (по пиано – при проф. Тамара Янкова). След спечелен конкурс – държавен стипендиант в Санкт-Петербургската (Ленинградската) държавна консерватория „Н.А.Римски-Корсаков”, чийто Теоретичен факултет завършва с пълно отличие през 1968 г. (научен ръководител – един от най-ярките руски съветски музиколози проф. д-р Михаил Друскин, ученик на Борис Асафиев и Артур Шнабел). Пак при него (1969-1972) – аспирантура на тема „Проблеми на камерния симфонизъм в творчеството на съвременните български композитори”, която поради редица причини остава незащитена. 1972-2006 г. – научен сътрудник в Института за музикознание при БАН. 1973-1991 г. и 1998-2000г – хоноруван асистент; 1991-1998 г. – редовен преподавател по съвместителство; от 2001 г. – доцент по история на музиката в НМА (хабилитационен труд - „За някои основни философско-естетически възгледи на Димитър Ненов”).

Професионални интереси – преди всичко в областта на българската музикална култура, европейската (в т.ч. и руската/съветската) музикална култура от втората половина на ХІХ – ХХІ век.

1973-1991 г. – член на редколегията на печатното издание „Музикални хоризонти”, орган на СБМТД; 1975-1978 и 1981-1991 – главен редактор на изданието. 1979 – 1984 – секретар, 1984-1989 – заместник-председател, 1989-1990 – главен секретар на СБМТД. 1981-1991 – заместник-председател на организационния комитет на Музикални дни „Димитър Ненов” в Разград. 1991-2002 – отговорен секретар (с прекъсване) на първото по рода си Дружество за нова музика в България (българска секция на ISCM) и на Международния фестивал на съвременна музика „Musica Nova – Sofia” (1993-2002).

Автор на повече от 50 научни статиии, над 400 публицистични , рецензентски и други материали в българския и чуждия специализиран и всекидневен печат, в БНР и БНТ. Книги: „Musica Nova” (за VІІ Международен фестивал на съвременната музика. С., 1999, 220 печ.стр.); Димитър Ненов (1902-1953). Материали и документи. С.,2000 (ръкопис).

Съорганизатор (по линия на БАН) на национално честване на Добри Христов (125 години от рождението му и 60 години от смъртта му), март 2001 г. Организатор и автор на изложбата „100 години от рождението на Асен Балкански (1903-1980)” в Народната библиотека „Св.св. Кирил  и Методий” (30.10. – 15.11.2003). Съавтор (за музиката) в проекта „Гео Милев и българският модернизъм” (2005 г.), включващ изложба с текстове и мултимедиен диск. Автор и водещ на телевизионните филми „Димитър Ненов” (2 части, 1987), „Едип цар” на Игор Стравински” (1992), „Цар Давид” на Онегер” (1992), „Димитър Манолов” (2 части, 1998). Автор на проекта „Музикалната култура на България от Освобождение до края на ХХ век” (цикъл от 23 телевизионни филми), спечелил конкурс в БНТ (1999); по финансови причини са реализирани само първите 4 филма (режисьор Георги Дюлгеров), под общо заглавие „Ад либитум за българската музика”, излъчени многократно след 2000 г. Редактор-консултант на поредицата „Шедьоври на класиката” (25 CD, София-Краков, 2007-2008 г.).

Диплом и бронзов медал в конкурс по пиано от Републиканския младежки фестивал (1959); лауреат в общонационален конкурс за най-добра студентска научна работа (СССР/Русия, 1968); почетна грамота от Ленинградската държавна консерватория за висока академична успеваемост (1970); орден „Кирил и Методий – ІІ ст.” (1980); Първа награда на СБК (1985); орден „Кирил и Методий – І ст.” (1986); заслужил деятел на изкуствата и културата(1987); Златна лира на СБМТД (2004) и др.

« Назад