Успехи на международна сцена за бившия възпитаник на НМА - пианиста Христо Казаков

05.07.2013

„От неведомата България се появява Христо Казаков, за да преобърне изцяло представата ни за ГолдбергВариациите...Кристално чистият и многоцветен звук, записан в софийската зала „България”,увенчава едно неочаквано бляскаво и вдъхновяващо преживяване, което ни казва много за това какво означава да свирим Бах.”

Лорънс Витес, Аудиофил Аудишън

 „Казаков е предшестван от много майсторски пианистични записи на тази музика, но чудото на изпълнението му се крие в свежестта, която изглежда едновременно спонтанна и мъдро премислена, колкото и парадоксално да звучи. Казаков често ме изненадва с вътрешни линии, които успява да придаде на нотите с усет и въображение.”

Петер Бурвасер, Фанфар

 „... пианистът Христо Казаков е истински артист и... неговото изпълнение на ГолдбергВариациите – може би една от най-често записвани творби в пианистичния репертоар – изпъква измежду най-добрите записи, които съм чувал.”

Раду А. Лелутиу, Фанфар.

 

Разговор с пианиста Христо Казаков

От Раду А. Лелутиу

След като чух записа на Христо Казаков на Голдберг Вариациите,се влюбих в свиренето му и затова не се поколебах, когато редакторът ме попита дали бих желал да интервюирам Казаков. В началото на интервюто поканих Казаков, израстнал в България по същото време, по което аз израстнах в съседна Румъния, да сподели спомени, свързани с пианото. Той отговори: „Бях на три, когато дядо ми подари изключителен подарък – пиано, което бе купил след Втората световна война. Не съм сигурен дали е предчувствал бъдещия ми талант или просто е искал да ми осигури приятно хоби. Но каквато и да е била мотивацията му, обвързаността ми с музиката и пианото стана очевидна,когато започнах да взимам уроци на четири години. След няколко години приятели на майка ми препоръчаха да бъда изпратен в музикално училище. Въпреки че майка ми не е музикант, тя се вслуша в съвета на приятелите си и ме прати да уча в Държавното музикално училище в София. След кратък изпит бях приет.”

Знаехте ли от самото начало, че ще станете музикант? „Не съвсем. Всъщност ми отне известно време да си избера кариера. Обучението ми в музикалното училище беше интензивно и отнемаше повечето ми време. Учихме много солфеж, което ми беше много приятно. За съжаление не приемах уроците по пиано със същото удоволствие, както солфежа. Най-големият проблем беше, че не виждах нещата по същия начин като моята учителка. Тя имаше много стриктна система и ние просто не се разбирахме. Поради тази причиназапочнах да усещам нежелание за свирене и моеторазвитие спря. Най-сетне, тогава бях на 14, тя неочаквано напусна училището и беше заменена от нова учителка, която харесах от самото начало. Тя беше забележителен педагог с оригинално и непредубедено мислене, доста наподобяващо моето. Новата учителка помогна за артистичнотоми израстване, като ме окуражаваше да уча не само класическа музика, но и да навляза в света на джаза и импровизацията. Така разделих  времето си между изучаването на важни произведения от класическия репертоар, като Шумановата Крайслериана, Лист – Соната, или Рахманиновият До минорен концерт, а от друга страна дешифрирането на джазови хармонии и експерименти в стил „фрий джаз”. След известно време, когато бях на 15, формирах джаз квартет с няколко по-възрастни приятели и с тях свирехме по клубовете в цяла София. Беше наистина страхотно изживяване, което продължи около четири години, тъй като след това трябваше да избера дали да продължа с джаз или да се съсредоточа изцяло на класическата музика. Не беше лесен избор – от една страна имате свободата и безграничната изобретателност, които джазът и импровизацията предлагат, от друга – възвишената и сдържана красота на класическата музика, която, честно казано, не бях започнал напълно да разбирам. Решението беше болезнено, но след дълги размишления, аз реших че истинското ми призвание е да бъда класически пианист.”

Когато бях на 19, влязох в Националната музикална академия в София където имах щастието да уча с професор Димо Димов. Той, който е бивш ученик на Лили Краус, е онзи голям артист и прекрасен преподавател, който изигра важна роля в артистичното ми развитие. До ден днешен си спомням един от първите ми уроци с него. Той изсвири на пианото един единствен тон, за да ми покаже своя концепция за звукоизвличане и този единствен тон имаше толкова вътрешен интензитет, че преживяването беше незабравимо. Или с други думи, професор Димов ме научи на фундаменталния принцип, който се опитвам винаги да следвам в изпълненията си – никога не изсвирвай някоя нота, преди да я чуеш в себе си и никога не изсвирвай някоя нота, преди тя да е узряла и да е с правилното чувство в сърцето ти. Намирам, че твърде често (това важеше и за мен преди да работя с професор Димов) пианистите се захващат с произведенията невнимателно и без да се запитат как написаните ноти би трябвало да звучат.”

Запитах Казаков как се е озовал в Швейцария, където живее сега. „След като завърших Консерваторията през 1996, животът ми премина през доста хаотична фаза. Бях млад, безработен и пълен с неосъществими мечти. Търсех въображаем прост живот. Въпрекиче не го осъзнавах тогава, като погледна назад ми е ясно, че съм минал през духовна и екзистенциална криза. В края на 90-те се запознах с творбите на Якоб Щайнер и започнах да се интересувам от антропософия. Около 2002 разбрах, че новият Гьотеанум (център за изучаване на антропософията) отваря врати в Дорнах, Швейцария. Затова реших да напусна България и да разширя познанията си и така се оказах в Швейцария за постоянно.”

Попитах Казаков дали намира връзка между музика и антропософия. „Да, музиката и антропософията споделят много неща– и двете се занимават с духовното. Смятамя че моите изследвания в антропософията са ми помогнали да задълбоча разбирането си за музиката, показвайки ми колко важни и приложими в музиката са неща като „дишането”, чувството за пространство и тишината като липса на очакване за звука. Откакто се преместих в Швейцария, постепенно имах все повече възможности да изнасям рецитали и да свиря с различни ансамбли и оркестри. За съжалениеимах също и някои лични трагедии, които ми попречиха да участвам в конкурси и да свиря, колкото бих искал.”

Дали има музикални герои? „Всеки има герои. Аз бях повлиян в различна степен от много големи музиканти, класически и некласически. Предполагам, че Клаудио Арау етози, който ми е повлиял най-много. За мен той е един наистина универсален пианист, който чудесно използва и душата, и разума, когато музицира. Освен него, аз се възхищавам на гиганти като Рахманинов, Розентал, Фридман, Микеланджели, Рихтер, Черкаски (най-вече за Шопен), Рубинщайн, и Хоровиц.” Пианисти,  които са активни и сега? „Разбира се: Леон Флайшер, Еманюел Акс, Михаил Плетньов. Има и не-пианисти, които също са ми повлияли, най-много Серджо Челибидаке. И както споменах, бях повлиян и от некласически музиканти като Кийт Джарет и суфи музиканти.”

Чувствате ли се най-близък да музика от някоя специфична епоха? „Имам разностранен вкус и се опитвам да не специализирам в даден вид репертоар. Арау никога не се е ограничавал в един стил, композитор или ера, а вместо това е настоявал, че един добър пианист трябва да бъде отворен и да работи умно с композиции, които не познава и към които няма естествен афинитет. В книгата на Йозеф Хоровиц „Разговори с Клаудио Арау” Арау е цитиран да казва, че истинският артист е този, който може да се превърне в нещо, което не е. Аз споделям това виждане и съм го направил мое артистично кредо.”

Попитах Казаков дали неговото изпълнение на Баховата музика е било повлияно от други пианисти. „При Бах се възхищавам на така наречената руска традиция. Двама пианисти, които ми идват на ум са Самуил Файнберг и Мариа Юдина. Разбира се, те са два полюса. Звукът на Файнберг е изключителен, еластичен и дори ефирен. От друга страна Юдина е имала труден живот и мисля, че това се вижда в свиренето й. Също така харесвам Рихтер, най-вече неговото Добре темперирано пиано, което е спокойно и безгрижно, сравнено с това на Фридрих Гулда например.”

Каква роля играе академичното начало във вашия подход към Баховата музика? „Чел съм много книги и статии за това как се свири музиката на барока. Казвайки това, аз все пак не бих се определил като академично настроен и честно казано съм скептичeн към идеята, че академичното ще може някога да ни разясни как Бах е очаквал музиката му да бъде изпълнявана. Истината е, че дори написана преди около 260 години, музиката на Бах е извънвременна и нейната духовна същност надхвърля всичко и всякакви наложени рамки за това как да бъде изпълнявана. В края на краищата от значение е само постигането на тази нейна същина.”

Попитах Казаков кога е започнал да изучава вариациите Голдберг. „ Започнах да изучавам произведението, когато бях на 23, без очаквания, че някога ще ми се удаде да го изпълня. Работех върху музиката, без да бързам и след няколко месеца с учудване установих, че бях научил цялото произведение наизуст без въобще да се опитвам. Оттогава насам съм го изпълнявал често и имам традиция да го изпълнявам всяка година малко преди Коледа.”

Трудно ли е да се изпълнява произведение, което е записвано толкова често? „Не е лесно. Израстнах, слушайки записите на Глен Гулд от 1951 и 1981 години и като много други музиканти, които познавам, бях покорен от изпълнението му. Когато започнах да изучавам Голдберг, трябваше първо да се освободя от неговата визия и да вникна в музиката, за да постигна моя собствена интерпретация. Въпреки че сега вярвам, че имам моя собствена визия, все още мога да оценя онова, което другите имат да кажат с творбата, сред тях Мариа Типо, Мъри Парайа, Андраш Шиф, Розалин Турек, Вилхелм Кемпф (който свири темата по поразителен начин без никакви орнаменти), Григори Соколов, Татяна Николаева и Пиер Анте.”

Дали е имал някакви притеснения при избирането на Голдберг вариации за негов дебютен запис? „Не, никакви. Чувствам тази музика близка до мен и нямах търпение да споделя своята визия за нея. Истината е, както го е казал Артур Шнабел , че тази музика е по-добра от всяко нейно изпълнение. Това е музика, която се учи цял живот. Моят запис представя моето сегашно мислене, но творческият процес на развитие никога няма да бъде завършен.”

Какво имате подготвено за в бъдеще? „Бих искал да изпълня клавирните сонати на Бетовен в серия от рецитали. Много бих искал също да запиша до мажорната фантазия на Шуман и ноктюрните на Шопен.”

 

Бах – Голдберг Вариации. Христо Казаков (пиано). (45:02)

Може да се намери на уебсайта на пианиста – hristokazakow.com

Не е лесно първоначалното запознанство с един артист и то става още по-трудно, когато става дума за творби, които сме слушали десетки пъти, изпълнени от такива пианисти като Глен Гулд, Андраш Шиф, Мъри Парайа или Евгени Корольов. И все пак, една от отличителните черти на истинския художник е , че може да те накара да забравиш мигновенно всички външни фактори, да те привлече към изпълнението и да те вдъхнови. Младият български пианист Христо Казаков е истински артист и поне според мен неговото изпълнение на Голдберг Вариациите – една от може би най-често записвани творби в пианистичния репертоар – изпъква измежду най-добрите записи, които съм чул.

Има много причини за моето заключение – някои,които могат да бъдат обяснени и други, за които думите не са достатъчни. Позволете ме да започна с няколко наблюдения, които придобих сравнително рано по време на десетте часа, които прекарах ,слушайки записа на Казаков. Това е прочит, изключително освободен отонзи вид маниеризми, хитрости и похвати, които често се използват от пианистите, свирещи Бах напоследък. Бих казал, че подходът на Казаков се характеризира с това, че той оставя музиката да говори сама за себе си. Подобна характеристика  на изпълнението на Казаков би била до голяма степен заблуждаваща, тъй като в една толкова сложна и трудна за издържане творба, каквато еГолдберг, да се остави музиката да говори сама за себе си е невъзможно. Едно от нещата, които възпрепятстват това е фактът, че Баховият манускрипт не ни снабдява с никакви инструкции за динамика и всъщност никакви индикации за темпо и затова пианистът трябва първо да открие какво означава тази загадъчна музика, преди да намери начин да й придаде живот. Тук Казаков успява възхитително и под неговите пръсти Арията и 30-те вариации изникват с чувство за мъдрост, естественост и честност, които убягват на някои от най-добрите пианисти. Наистинапо време на тези 45 минути, необходими за цялостното изслушване на творбата, аз често забелязвах, че слушам не като критик, а просто за удоволствие. Това е изпълнение, в което има всичко – жизненност (вариации 1,8,14,29), излъчване ( вариации 5,17,20,23), лиричност (13 и 25) и остроумие (18 и 22). Явно е, че Казаков не възприема 30-те вариации като отделни единици, а като звена в едно голямо обединено цяло. Това без съмнение е правилният подход към произведението (доказателство за което е завръщането на арията накрая), подход, който е загубен в много други изпълнения, които не успяват да оценят логическата и емоционална прогресия на тази необикновена музика и най-вече в духовният изблик на последните 10 вариации. (Една малка критика, която няма нищо общо с изпълнението на Казаков е, че звукозаписните режисьори са оставили малко повече време между отделните части, което затрудняваслушателя да оценигладкия преход от една вариация в друга, както и незабележимите темпови връзки, които правят тези преходи толкова естествени.)

Качеството на звука, което може би недостига напълно стандартите на големитекомпании, е доста добро. Звукът на Казаков наподобява сухия и откровен звук, който Глен Гулд налага в Бах. Също като Гулд (и много други) Казаков изпълнява малка част от повторенията. Жалко, тъй като свиренето му е толкова прекрасно.

ПП..

Явно репертоарът на Казаков включва Изкуството на фугата. Дали е възможно да бъде убеден да го изпълни?                                                     

Раду Лелутиу

 

Без да си правя труда да се задълбочавам в статистиките, мисля, че бихме могли да кажем, че тази музика е толкова често записвана, по-специално в последните години, колкото и всяко произведение,  появило се на тези страници. Рядко в последните години издание на Fanfare не е включвало поне еднарецензия на Голдберг. Признавам, че с  въздишкавзех в ръце настоящото СД, тъй като не очаквах никакви специални и нови прозрения. И въпреки това този млад български артист успява да покаже оригинална гледна точка, което е доказателство както за неговото майсторство, така и за вечния гений на Бах.

Казаков е предшестван от много майсторски пианистични записи на тази музика, но чудото на изпълнението му се крие в свежестта, която изглежда едновременно спонтанна и мъдро премислена, колкото и парадоксално да звучи. Както подсказва времетраенето, той не следва всички повторения, а повтаря само част от първите секции на малък брой вариации. Той повтаря и двете секции на началната ария, но нито едната в последното йзавръщане. Темпата са умерени, дори отмерени, но леки и жизнерадостни, когато музиката го изисква. Интересно е, че темпото му в арията постепенно се ускорява и завършва с танцов ритъм, както според мен е било разбирането на Бах за тази музика. Орнаментациите, които Казаков използва, са изискани и очарователни.Според мен най-отличителното  в Казаковите Голдберг вариации е гласоводенето. Без изобщо да звучи изкуствено, Казаков често ме изненадвас вътрешни линии, които успявада придаде на нотите с усет и въображение.

Това СД изглежда е продуцирано от самия пианист и може да бъде намерено само онлайн (започнете с hristokazakov.com). Хартиеният плик и саморъчното записване не биха попречили на тази  известна музика, а и качеството на звука е прекрасно. За тези, които имат интерес, запис за .99 не би бил проблем. Очаквам любителите на тази музика да бъдат очаровани, както бях и аз.

Петер Бурвасер

Превод: Тома Илиев

« Назад към всички новини