Последни Новини
09.04.2021Заповед за формата на обучение от 12.04.2021 г.Прочети повече 02.04.2021НМА обявява прием по специалност "ФОЛКЛОРНА ХОРЕОГРАФИЯ"Прочети повече 31.03.2021Заповед за удължаване срока на противоепидемичните меркиПрочети повече 26.03.2021Заповед за удължаване срока на противоепидемичните меркиПрочети повече 24.03.2021Резултати и информация от проведения предварителен прием в НМАПрочети повече 23.03.2021Библиотеката на НМА „Проф. Панчо Владигеров“ получи ценен дар от Издателство и книжарница ARS Sofia Прочети повечеУспехи на международна сцена за бившия възпитаник на НМА - пианиста Христо Казаков
05.07.2013
„От неведомата България се появява Христо Казаков, за да преобърне изцяло представата ни за ГолдбергВариациите...Кристално чистият и многоцветен звук, записан в софийската зала „България”,увенчава едно неочаквано бляскаво и вдъхновяващо преживяване, което ни казва много за това какво означава да свирим Бах.”
Лорънс Витес, Аудиофил Аудишън
„Казаков е предшестван от много майсторски пианистични записи на тази музика, но чудото на изпълнението му се крие в свежестта, която изглежда едновременно спонтанна и мъдро премислена, колкото и парадоксално да звучи. Казаков често ме изненадва с вътрешни линии, които успява да придаде на нотите с усет и въображение.”
Петер Бурвасер, Фанфар
„... пианистът Христо Казаков е истински артист и... неговото изпълнение на ГолдбергВариациите – може би една от най-често записвани творби в пианистичния репертоар – изпъква измежду най-добрите записи, които съм чувал.”
Раду А. Лелутиу, Фанфар.
Разговор с пианиста Христо Казаков
От Раду А. Лелутиу
След като чух записа на Христо Казаков на Голдберг Вариациите,се влюбих в свиренето му и затова не се поколебах, когато редакторът ме попита дали бих желал да интервюирам Казаков. В началото на интервюто поканих Казаков, израстнал в България по същото време, по което аз израстнах в съседна Румъния, да сподели спомени, свързани с пианото. Той отговори: „Бях на три, когато дядо ми подари изключителен подарък – пиано, което бе купил след Втората световна война. Не съм сигурен дали е предчувствал бъдещия ми талант или просто е искал да ми осигури приятно хоби. Но каквато и да е била мотивацията му, обвързаността ми с музиката и пианото стана очевидна,когато започнах да взимам уроци на четири години. След няколко години приятели на майка ми препоръчаха да бъда изпратен в музикално училище. Въпреки че майка ми не е музикант, тя се вслуша в съвета на приятелите си и ме прати да уча в Държавното музикално училище в София. След кратък изпит бях приет.”
Знаехте ли от самото начало, че ще станете музикант? „Не съвсем. Всъщност ми отне известно време да си избера кариера. Обучението ми в музикалното училище беше интензивно и отнемаше повечето ми време. Учихме много солфеж, което ми беше много приятно. За съжаление не приемах уроците по пиано със същото удоволствие, както солфежа. Най-големият проблем беше, че не виждах нещата по същия начин като моята учителка. Тя имаше много стриктна система и ние просто не се разбирахме. Поради тази причиназапочнах да усещам нежелание за свирене и моеторазвитие спря. Най-сетне, тогава бях на 14, тя неочаквано напусна училището и беше заменена от нова учителка, която харесах от самото начало. Тя беше забележителен педагог с оригинално и непредубедено мислене, доста наподобяващо моето. Новата учителка помогна за артистичнотоми израстване, като ме окуражаваше да уча не само класическа музика, но и да навляза в света на джаза и импровизацията. Така разделих времето си между изучаването на важни произведения от класическия репертоар, като Шумановата Крайслериана, Лист – Соната, или Рахманиновият До минорен концерт, а от друга страна дешифрирането на джазови хармонии и експерименти в стил „фрий джаз”. След известно време, когато бях на 15, формирах джаз квартет с няколко по-възрастни приятели и с тях свирехме по клубовете в цяла София. Беше наистина страхотно изживяване, което продължи около четири години, тъй като след това трябваше да избера дали да продължа с джаз или да се съсредоточа изцяло на класическата музика. Не беше лесен избор – от една страна имате свободата и безграничната изобретателност, които джазът и импровизацията предлагат, от друга – възвишената и сдържана красота на класическата музика, която, честно казано, не бях започнал напълно да разбирам. Решението беше болезнено, но след дълги размишления, аз реших че истинското ми призвание е да бъда класически пианист.”
Когато бях на 19, влязох в Националната музикална академия в София където имах щастието да уча с професор Димо Димов. Той, който е бивш ученик на Лили Краус, е онзи голям артист и прекрасен преподавател, който изигра важна роля в артистичното ми развитие. До ден днешен си спомням един от първите ми уроци с него. Той изсвири на пианото един единствен тон, за да ми покаже своя концепция за звукоизвличане и този единствен тон имаше толкова вътрешен интензитет, че преживяването беше незабравимо. Или с други думи, професор Димов ме научи на фундаменталния принцип, който се опитвам винаги да следвам в изпълненията си – никога не изсвирвай някоя нота, преди да я чуеш в себе си и никога не изсвирвай някоя нота, преди тя да е узряла и да е с правилното чувство в сърцето ти. Намирам, че твърде често (това важеше и за мен преди да работя с професор Димов) пианистите се захващат с произведенията невнимателно и без да се запитат как написаните ноти би трябвало да звучат.”
Запитах Казаков как се е озовал в Швейцария, където живее сега. „След като завърших Консерваторията през 1996, животът ми премина през доста хаотична фаза. Бях млад, безработен и пълен с неосъществими мечти. Търсех въображаем прост живот. Въпрекиче не го осъзнавах тогава, като погледна назад ми е ясно, че съм минал през духовна и екзистенциална криза. В края на 90-те се запознах с творбите на Якоб Щайнер и започнах да се интересувам от антропософия. Около 2002 разбрах, че новият Гьотеанум (център за изучаване на антропософията) отваря врати в Дорнах, Швейцария. Затова реших да напусна България и да разширя познанията си и така се оказах в Швейцария за постоянно.”
Попитах Казаков дали намира връзка между музика и антропософия. „Да, музиката и антропософията споделят много неща– и двете се занимават с духовното. Смятамя че моите изследвания в антропософията са ми помогнали да задълбоча разбирането си за музиката, показвайки ми колко важни и приложими в музиката са неща като „дишането”, чувството за пространство и тишината като липса на очакване за звука. Откакто се преместих в Швейцария, постепенно имах все повече възможности да изнасям рецитали и да свиря с различни ансамбли и оркестри. За съжалениеимах също и някои лични трагедии, които ми попречиха да участвам в конкурси и да свиря, колкото бих искал.”
Дали има музикални герои? „Всеки има герои. Аз бях повлиян в различна степен от много големи музиканти, класически и некласически. Предполагам, че Клаудио Арау етози, който ми е повлиял най-много. За мен той е един наистина универсален пианист, който чудесно използва и душата, и разума, когато музицира. Освен него, аз се възхищавам на гиганти като Рахманинов, Розентал, Фридман, Микеланджели, Рихтер, Черкаски (най-вече за Шопен), Рубинщайн, и Хоровиц.” Пианисти, които са активни и сега? „Разбира се: Леон Флайшер, Еманюел Акс, Михаил Плетньов. Има и не-пианисти, които също са ми повлияли, най-много Серджо Челибидаке. И както споменах, бях повлиян и от некласически музиканти като Кийт Джарет и суфи музиканти.”
Чувствате ли се най-близък да музика от някоя специфична епоха? „Имам разностранен вкус и се опитвам да не специализирам в даден вид репертоар. Арау никога не се е ограничавал в един стил, композитор или ера, а вместо това е настоявал, че един добър пианист трябва да бъде отворен и да работи умно с композиции, които не познава и към които няма естествен афинитет. В книгата на Йозеф Хоровиц „Разговори с Клаудио Арау” Арау е цитиран да казва, че истинският артист е този, който може да се превърне в нещо, което не е. Аз споделям това виждане и съм го направил мое артистично кредо.”
Попитах Казаков дали неговото изпълнение на Баховата музика е било повлияно от други пианисти. „При Бах се възхищавам на така наречената руска традиция. Двама пианисти, които ми идват на ум са Самуил Файнберг и Мариа Юдина. Разбира се, те са два полюса. Звукът на Файнберг е изключителен, еластичен и дори ефирен. От друга страна Юдина е имала труден живот и мисля, че това се вижда в свиренето й. Също така харесвам Рихтер, най-вече неговото Добре темперирано пиано, което е спокойно и безгрижно, сравнено с това на Фридрих Гулда например.”
Каква роля играе академичното начало във вашия подход към Баховата музика? „Чел съм много книги и статии за това как се свири музиката на барока. Казвайки това, аз все пак не бих се определил като академично настроен и честно казано съм скептичeн към идеята, че академичното ще може някога да ни разясни как Бах е очаквал музиката му да бъде изпълнявана. Истината е, че дори написана преди около 260 години, музиката на Бах е извънвременна и нейната духовна същност надхвърля всичко и всякакви наложени рамки за това как да бъде изпълнявана. В края на краищата от значение е само постигането на тази нейна същина.”
Попитах Казаков кога е започнал да изучава вариациите Голдберг. „ Започнах да изучавам произведението, когато бях на 23, без очаквания, че някога ще ми се удаде да го изпълня. Работех върху музиката, без да бързам и след няколко месеца с учудване установих, че бях научил цялото произведение наизуст без въобще да се опитвам. Оттогава насам съм го изпълнявал често и имам традиция да го изпълнявам всяка година малко преди Коледа.”
Трудно ли е да се изпълнява произведение, което е записвано толкова често? „Не е лесно. Израстнах, слушайки записите на Глен Гулд от 1951 и 1981 години и като много други музиканти, които познавам, бях покорен от изпълнението му. Когато започнах да изучавам Голдберг, трябваше първо да се освободя от неговата визия и да вникна в музиката, за да постигна моя собствена интерпретация. Въпреки че сега вярвам, че имам моя собствена визия, все още мога да оценя онова, което другите имат да кажат с творбата, сред тях Мариа Типо, Мъри Парайа, Андраш Шиф, Розалин Турек, Вилхелм Кемпф (който свири темата по поразителен начин без никакви орнаменти), Григори Соколов, Татяна Николаева и Пиер Анте.”
Дали е имал някакви притеснения при избирането на Голдберг вариации за негов дебютен запис? „Не, никакви. Чувствам тази музика близка до мен и нямах търпение да споделя своята визия за нея. Истината е, както го е казал Артур Шнабел , че тази музика е по-добра от всяко нейно изпълнение. Това е музика, която се учи цял живот. Моят запис представя моето сегашно мислене, но творческият процес на развитие никога няма да бъде завършен.”
Какво имате подготвено за в бъдеще? „Бих искал да изпълня клавирните сонати на Бетовен в серия от рецитали. Много бих искал също да запиша до мажорната фантазия на Шуман и ноктюрните на Шопен.”
Бах – Голдберг Вариации. Христо Казаков (пиано). (45:02)
Може да се намери на уебсайта на пианиста – hristokazakow.com
Не е лесно първоначалното запознанство с един артист и то става още по-трудно, когато става дума за творби, които сме слушали десетки пъти, изпълнени от такива пианисти като Глен Гулд, Андраш Шиф, Мъри Парайа или Евгени Корольов. И все пак, една от отличителните черти на истинския художник е , че може да те накара да забравиш мигновенно всички външни фактори, да те привлече към изпълнението и да те вдъхнови. Младият български пианист Христо Казаков е истински артист и поне според мен неговото изпълнение на Голдберг Вариациите – една от може би най-често записвани творби в пианистичния репертоар – изпъква измежду най-добрите записи, които съм чул.
Има много причини за моето заключение – някои,които могат да бъдат обяснени и други, за които думите не са достатъчни. Позволете ме да започна с няколко наблюдения, които придобих сравнително рано по време на десетте часа, които прекарах ,слушайки записа на Казаков. Това е прочит, изключително освободен отонзи вид маниеризми, хитрости и похвати, които често се използват от пианистите, свирещи Бах напоследък. Бих казал, че подходът на Казаков се характеризира с това, че той оставя музиката да говори сама за себе си. Подобна характеристика на изпълнението на Казаков би била до голяма степен заблуждаваща, тъй като в една толкова сложна и трудна за издържане творба, каквато еГолдберг, да се остави музиката да говори сама за себе си е невъзможно. Едно от нещата, които възпрепятстват това е фактът, че Баховият манускрипт не ни снабдява с никакви инструкции за динамика и всъщност никакви индикации за темпо и затова пианистът трябва първо да открие какво означава тази загадъчна музика, преди да намери начин да й придаде живот. Тук Казаков успява възхитително и под неговите пръсти Арията и 30-те вариации изникват с чувство за мъдрост, естественост и честност, които убягват на някои от най-добрите пианисти. Наистинапо време на тези 45 минути, необходими за цялостното изслушване на творбата, аз често забелязвах, че слушам не като критик, а просто за удоволствие. Това е изпълнение, в което има всичко – жизненност (вариации 1,8,14,29), излъчване ( вариации 5,17,20,23), лиричност (13 и 25) и остроумие (18 и 22). Явно е, че Казаков не възприема 30-те вариации като отделни единици, а като звена в едно голямо обединено цяло. Това без съмнение е правилният подход към произведението (доказателство за което е завръщането на арията накрая), подход, който е загубен в много други изпълнения, които не успяват да оценят логическата и емоционална прогресия на тази необикновена музика и най-вече в духовният изблик на последните 10 вариации. (Една малка критика, която няма нищо общо с изпълнението на Казаков е, че звукозаписните режисьори са оставили малко повече време между отделните части, което затрудняваслушателя да оценигладкия преход от една вариация в друга, както и незабележимите темпови връзки, които правят тези преходи толкова естествени.)
Качеството на звука, което може би недостига напълно стандартите на големитекомпании, е доста добро. Звукът на Казаков наподобява сухия и откровен звук, който Глен Гулд налага в Бах. Също като Гулд (и много други) Казаков изпълнява малка част от повторенията. Жалко, тъй като свиренето му е толкова прекрасно.
ПП..
Явно репертоарът на Казаков включва Изкуството на фугата. Дали е възможно да бъде убеден да го изпълни?
Раду Лелутиу
Без да си правя труда да се задълбочавам в статистиките, мисля, че бихме могли да кажем, че тази музика е толкова често записвана, по-специално в последните години, колкото и всяко произведение, появило се на тези страници. Рядко в последните години издание на Fanfare не е включвало поне еднарецензия на Голдберг. Признавам, че с въздишкавзех в ръце настоящото СД, тъй като не очаквах никакви специални и нови прозрения. И въпреки това този млад български артист успява да покаже оригинална гледна точка, което е доказателство както за неговото майсторство, така и за вечния гений на Бах.
Казаков е предшестван от много майсторски пианистични записи на тази музика, но чудото на изпълнението му се крие в свежестта, която изглежда едновременно спонтанна и мъдро премислена, колкото и парадоксално да звучи. Както подсказва времетраенето, той не следва всички повторения, а повтаря само част от първите секции на малък брой вариации. Той повтаря и двете секции на началната ария, но нито едната в последното йзавръщане. Темпата са умерени, дори отмерени, но леки и жизнерадостни, когато музиката го изисква. Интересно е, че темпото му в арията постепенно се ускорява и завършва с танцов ритъм, както според мен е било разбирането на Бах за тази музика. Орнаментациите, които Казаков използва, са изискани и очарователни.Според мен най-отличителното в Казаковите Голдберг вариации е гласоводенето. Без изобщо да звучи изкуствено, Казаков често ме изненадвас вътрешни линии, които успявада придаде на нотите с усет и въображение.
Това СД изглежда е продуцирано от самия пианист и може да бъде намерено само онлайн (започнете с hristokazakov.com). Хартиеният плик и саморъчното записване не биха попречили на тази известна музика, а и качеството на звука е прекрасно. За тези, които имат интерес, запис за .99 не би бил проблем. Очаквам любителите на тази музика да бъдат очаровани, както бях и аз.
Петер Бурвасер
Превод: Тома Илиев
« Назад към всички новини