Дирижиране

Катедра дирижиранеРъководител катедра:
Проф. Теодора ПАВЛОВИЧ

Историята на диригентската професия в България датира от втората половина на ХIХ век, когато редица талантливи музиканти основават първите български хорове и започват работа с тях като диригенти. С това те полагат и началото на професионалното музикалноизпълнителско изкуство у нас. Дипломирани в учебните заведения на различни страни, те пренасят в България различни традиции, обогатяващи възрожденската българска култура. Основателят на първия български хор Янко Мустаков е завършил Музикалната академия в Букурещ, Добри Войников – Френския колеж в Цариград, Емануил Манолов –  Синодалната певческа школа в Москва и Московската консерватория. Тенденцията млади български музиканти да учат в чужбина, след което да се завръщат, за да работят в България, естествено се засилва след Освобождението. Личности като Панайот Пипков, завършил Миланската консерватория, Александър  Кръстев, дипломиран в Загребската консерватория, Атанас Бадев, възпитаник на Придворната певческа школа в Петербург, Добри Христов и Ангел Букорещлиев, учили в Прага, както и още много млади образовани и надарени хора стават основоположници на професионалната българска музикална култура, проявявайки своя талант като композитори и диригенти. Не е чудно, че България посреща ХХ век с десетки новосъздадени хорове, а при учредяването на Съюза на народните хорове през 1926 г. техният брой вече е 144.

Нова степен на развитие диригентската практика у нас преживява през първата половина на ХХ век, когато редица музиканти се заемат с ръководството на различни оркестри и оперни театри. Създаването през 1928 г. от Саша Попов на Академичния симфоничен оркестър в Музикалната академия – оркестър, който по-късно ще се превърне в Софийската държавна филхармония, е безспорно отправната точка за развитието на професионалната ни симфонична музика.

Вследствие на подобно устремно развитие естествена е необходимостта от професионално обучение за диригенти у нас. Основата се поставя от Марин Големинов с организирания от него през 1943 г. в Музикалната академия курс по оркестрово дирижиране. На базата на този курс през 1949 г. се създава и първият клас по оркестрово дирижиране, ръководен от  известния оперен диригент проф. Асен Димитров, възпитаник на Пражката консерватория.

Нова фаза в професионалното обучение по дирижиране у нас настъпва през 1951 г., когато Георги Димитров инициира създаването на първите диригентски класове. По този начин цялостната система на обучението е завършена и се основава катедра “Дирижиране” като самостоятелно педагогическо и научно звено към Теоретико-композиторския и диригентски факултет на Българската държавна консерватория – днес Национална музикална академия.

От самото начало катедрата е структурирана в две звена, съответстващи на двете специалности:  оперно-симфонично и хорово дирижиране. И това е напълно логично, тъй като двете звена подготвят  диригенти за работа с два напълно различни “инструмента”. Работата с оркестър и хор се основава върху различен тип познания и разбиране на съответния тип ансамблово музициране, независимо от факта, че мануалната техника е приблизително еднаква при двата типа диригентска практика. В много европейски страни разделянето на програмите за обучение на хорово и оркестрово дирижиране се въвежда едва през последното десетилетие и това показва колко напред в професионалното си отношение и познания за педагогическия процес са били основателите на нашата катедра.

Сред тях, освен основателите проф. Асен Димитров и проф. Георги Димитров, трябва да споменем и още имена – имената на хора, допринесли изключително много за изграждането на методическата основа на обучението. В специалността оперно-симфонично дирижиране това са две незабравими личности: проф. Влади Симеонов, който заедно с Асен Димитров осъществява идеята за създаването и художественото изграждане на Учебния симфоничен оркестър, днес носещ името Академичен симфоничен оркестър на НМА, и проф. Константин Илиев – новатор и визионер, който издигна обучението по оркестрово дирижиране в България на ниво, адекватно на творческите търсения в европейското музикално изкуство от втората половина на ХХ век.

Естествен продължител на тяхното дело стана проф. Васил Казанджиев, който до 1988 г.  беше член на екипа преподаватели по дисциплината “Четене и свирене на партитури”. Дал своя безспорен принос за развитието на тази дисциплина чрез  осъвременяването и разширяването обема на изучаваните партитури и чрез издаването на множество учебни пособия, от 1988 до 2004 г. проф. Казанджиев поема ръководството на звеното по оперно-симфонично дирижиране.

Сред преподавателите, оставили творческа следа в историята на обучението по оперно-симфонично дирижиране, трябва  да се споменат проф. д.изк. Иван Бакалов –  дългогодишен преподавател в катедрата, Добрин Петков, Драгомир Ненов, Емил Караманов, Веселин Павлов и в по-новата история – Димитър Манолов и Иван Маринов, преподавали по специалността в различни периоди.

Достоен наследник на тяхното дело днес е проф. Пламен Джуров, койтовъв взаимодействие с доц. Атанас Варадинов и доц. д-р Ивайло Кринчев – двама колеги, които паралелно с работата си във Вокалния факултет, отдава своите усилия за обучението на младите диригенти. Стартовият импулс за изграждането на съвременната методика на преподаването по хорово дирижиране безспорно принадлежи на проф. Димитър Русков. Докато Георги Димитров е идеологът и двигателят за изграждането на специалността хорово дирижиране, то “мозъкът” на програмите и на цялостната методика е именно проф. Русков. Възпитаник на Лениградската консерватория, той пренася всички позитивни качества на руската педагогическа система, като същевременно я подобрява и адаптира за българските условия. По този начин в продължение на повече от половин век програмите за обучение по хорово дирижиране в Националната музикална академия се оказват едни от най-многостранните в Европа. Фактът, че тези програми обхващат почти всички съществуващи в историята на музикалното изкуство стилове и жанрове – от епохата на Ренесанса до наши дни и от малката песенна форма до големите кантатно-ораториални творби – показва далновидността на създателите на методиката.

Освен на проф. Димитър Русков, за високите постижения на българската педагогическа школа в областта на хоровото дирижиране дължим дълбок поклон и на още няколко големи личности. Изключително силното присъствие на проф. Васил Арнаудов и проф. Георги Робев остава завинаги  в нашето съзнание, проф. Самуил Видас, проф. Лилия Гюлева, проф. Анна Белчева, проф. Стоян Кралев също са записали своите имена в аналите на катедра “Дирижиране”. Заслугите им съм българската култура и обучението на млади диригенти са неизброими. Трудно е да се каже колко точно са техните възпитаници и едва ли може да се направи точна статистика на постиженията им.

Резултат от тяхната творческа и педагогическа всеотдайност и талант е цяла плеяда от диригенти, много от които са действащи лица на концертния подиум днес – не само в България, но и в много други страни. Дори само списъкът с възпитаниците на проф. Васил Арнаудов е повече от впечатляващ: трима от тях са вече хабилитирани преподаватели в НМА “П. Владигеров”, а няколко други преподават в различни  висши учебни заведения. Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство в Пловдив, Софийския университет “Св. Климент Охридски”, всички български държавни, както и някои от новите частни университети у нас – навсякъде учебната дисциплина хорово дирижиране се преподава от възпитаници на Националаната музикална академия.

Извън България – Австрия, Белгия, Германия, Гърция, Дания, Етиопия, Испания, Италия, Канада, Кения, Кипър, Норвегия, САЩ, Финландия, Франция, Турция - това са само част от страните, в които днес можем да открием хорови диригенти, получили своето образование в Националната музикална академия.

И виждаме, че докато в края на ХIХ и началото на ХХ век  България внася чуждестранен опит, за да осъществи своето музикално развитие, днес сме свидетели на  обратната тенденция –  в началото на ХХI век България експортира своето музикално познание в много страни. А проводници на тази нова вълна са не само прекрасните български инструменталисти и певци, но и българските диригенти, и специално специалистите в областта на хорово изкуство.

Два основни аспекта могат да се формулират относно работата на катедрата днес:

1. Съхраняване на най-ценното от традициите и методиката на преподаване по дирижиране - педагогическа система, изградена на стабилна професионална база, която е давала и продължава да дава резултати в реалната музикалноизпълнителска практика. Запазване и развитие на цялостната методика на обучението по дирижиране, в това число и дисциплината “Четене и свирене на партитури” (в продължение на дълги години ръководена методически от проф. Лазар Николов, а днес от проф. Йовчо Крушев и доц. д-р Велислав Заимов), както и познанията по вокална постановка (предмет, преподаван дълги години от майстор на музикалното ни изкуство като Лазар Максимов, по-късно от доц. Люба Пешева, а днес от ст.преп. Ванилия Кисьова) – познания, изключително необходими за всеки диригент, особено в съвременния свят, където работата с певци става неотменна част от диригентската професия.

2. Осъвременяване на учебния процес чрез актуализиране на включените в програмите по дирижиране музикални произведения. Въвеждане и усвояване на стойностни критерии, адекватни на съвременните изисквания в музикалноизпълнителското изкуство.

Българските симфонични, оперни и хорови диригенти ежедневно дават доказателства за своя професионализъм и талант. Преподавателите  в катедра „Дирижиране“ днес имат увереност, че подготвят силна бъдеща генерация млади специалисти, които без колебание могат да се изправят на най-големите български и световни сцени и с гордост да впишат в своята биография “завършил Националната музикална академия “Панчо Владигеров”.

Катедра Дирижиране

 

Хорово дирижиране

Проф. д.изк. Виржиния АТАНАСОВА

Проф. Теодора ПАВЛОВИЧ, ръководител на катедрата

Проф. Мирослав ПОПСАВОВ

Проф. д-р Адриана БЛАГОЕВА, декан на ТКДФ

Доц. д-р Ванилия КИСЬОВА

Хон.ас. д-р Георги ЕЛЕНКОВ

Хон. ас. д-р Деница МИХАЙЛОВА

 

Оперно-симфонично дирижиране

Проф. д-р Ивайло КРИНЧЕВ, зам. ректор

Доц. д-р Георги ПАТРИКОВ

д-р Григор ПАЛИКАРОВ

Хон. проф. Пламен ДЖУРОВ

 

Дирижиране на духов оркестър

Хон. ас. Пламен БЪРЗИЙСКИ

 

Управление на музикалните изкуства

Доц. д-р Момчил ГЕОРГИЕВ

 

Четене и свирене на партитури

Проф. д-р Велислав ЗАИМОВ

д-р Явор ГОЧЕВ

 

Корепетитори

Ст. пр. д-р Кристияна АБРАШЕВА

Ст. пр. Капка НАЙДЕНОВА

Ст. пр. Румен ЦАНОВ

Пр. Зорница ГЕТОВА

Хон. пр. Надя ЛЕОНИДОВА

Хон. пр. Магдалена ВОДЕНИЧАРОВА