Акад. Марин Големинов (1908 - 2000)

Роден 1908 година в Кюстендил. Завършва ДМА (дн. НМА “Проф. П. Владигеров”) през 1931 година. Учи цигулка при проф. Т. Торчанов и теоретични дисциплини при проф. Добри Христов и проф. Н. Атанасов. През 1931­34 следва в Scola Сantorum в Париж, където учи композиция при проф. Венсан Д`Енди, Пол льо Флем и Алберт Бертлен. Посещава лекции по композиция при Пол Дюка в Eсole Normale de musique, както и лекции по музикална теория, естетика и литература в Сорбоната. През 1934 се завръща в България и става член на Дружеството на българските компонисти “Съвременна музика”. Свири втора цигулка в известния квартет “Аврамов” (1935­-38). Един от инициаторите за създаване на Камерен оркестър при Радио София и негов диригент (1936­38). През 1938 заминава за Мюнхен, където една година специализира композиция при проф. Йозеф Хаас, проф. Х. Кнапе и дирижиране при проф. Карл Еренберг в Академията за музика. От 1943 в продължение на четири десетилетия е професор в ДМА по инструментознание, оркестрация, дирижиране и композиция. В периода 1954-­56 година е ректор на НМА. Директор на Софийската опера (1965­-67). Носител на наградата “Готфрид фон Хердер” на Виенския университет (1976). Член на БАН, академик (1989).

Автор е на: четири опери, две танцови драми, сред които класическата “Нестинарка”; произведения за хор и оркестър, за глас и оркестър; четири симфонии и други произведения за симфоничен и струнен оркестър; осем струнни квартета и други камерни творби за различни инструменти; хорови и солови песни. Голяма част от произведенията му са постоянен репертоар на българските изпълнители.