Проф. д-р Стоян Джуджев (1902 - 1997)

 

Роден е на 2 декември 1902 г. в Пазарджик. Учи в Панагюрище, а в последствие завършва Държавната музикална академия в София (дн. Национална музикална академия „Проф. Панчо Владигеров”) при композитора Добри Христов и Историко-филологическия факултет на Парижкия университет.

От 1931 г. е последователно лектор, доцент и професор в Държавната музикална академия, а от 1954 г до 1974 г. е завеждащ катедра дн. „История на музиката и етномузикология”.

Успоредно с преподавателската дейност проф. Ст. Джуджев създава редица музикални трудове и изследвания, които го издигат до равнището на един от най-добрите български музикални теоретици.

Носител е на международната Хердерова награда, както и на наградата на Българската академия на науките. Последовател е на идеите на Учителя Петър Дънов.

Като член на световната академия по есперанто е признат за един от 45-те най-добри познавачи на този език на планетата.